Ясно ли е бъдещето на въгледобива у нас?

„Зелената сделка” на ЕС, в която участва и България, предвижда до 2030 г. да  бъде премахнато използването на въглища в енергетиката. Целта е нетните въглеродни емисии в атмосферата да спаднат с 55%.

Политиците у нас от доста време заобикалят този важен въпрос, свързан и с националната сигурност на държавата, но наскоро еврокомисарят Мария Габриел напомни, че Европейската комисия очаква преговорите по крайната дата за затварянето на ТЕЦ-овете да бъдат най-сетне финализирани. Желателно е това да стане с Плана за възстановяване и устойчивост, още повече, че освен средства по Плана, България ще получи и 2,02 милиарда евро от Фонда за справедлив преход към зелена икономика.

При управлението на ГЕРБ се даваха фалшиви надежди, че правителството ще защити въглищната индустрия и ТЕЦ-овете няма да затварят. При 45-ти и 46-ти парламент се провалиха не само опитите за съставяне на правителство, но и за приемане на отговорно решение за бъдещето на районите, засегнати от затварянето на мините и ТЕЦ-ове, работещи с въглища. Според издадена заповед от министъра на енергетиката, тази пролет ТЕЦ 2, който е сложно съоръжение, разположено върху въглищна мина с площ 240 кв. км, ще продължи да работи, но със сериозно намалени мощности.

„От гледна точка на специалистите по енергетика това е ненормално малка част – по-малко от 1% от мощността на съоръжението да работи“ – заяви конфедералният секретар на КТ„Подкрепа“ Александър Загоров:

Александър ЗагоровАлександър Загоров

„Опасно ниските нива на производство на електроенергия ще застрашат както икономиката ни, така и технологията на ТЕЦ-а, а от друга страна това е изключително тежък финансов удар“

Дни преди да бъде разпуснат служебният кабинет (на13 септември), двамата министри – на икономиката – Кирил Петков и на финансите – Асен Василев отидоха при миньорите и енергетиците в Маришкия басейн, където се трудят близо 20 000 души. Министрите се подписаха в защита на мините и въглищните централи на подписката, инициирана от синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“. 

Министър Асен Василев се обяви против изграждането на парогазова централа в ТЕЦ „Марица-Изток 2“, какъвто проект бе записан от служебното правителство в Националния план за възстановяване и устойчивост. По думите му, не може да се правят планове, без да има обратна връзка и дискусии с работещите там. 

Пламен ДимитровПламен Димитров

„Това е изключително сложен въпрос с много измерения. Главният проблем, който засяга националната сигурност, е какво ще правим с енергийната система на страната. Както и с цената на електрическата енергия, която всички ще трябва да плащаме” – казва в интервю за Радио България президентът на КНСБ Пламен Димитров:

„Повече от 2 години синдикатите много интензивно искат бъдещето на въгледобива в България да бъде ясно очертано от управляващите. Независимо кои са те. В същото време обаче има алтернативни възможности и ние настояваме тези огромни ресурси да бъдат използвани. България би могла да използва инструментите на Плана за възстановяване и устойчивост и Фонда за справедлив преход, както и ресурсите по Оперативните програми от новия програмен период и др. Десетки милиарди могат да бъдат ориентирани така, че да гарантираме в максимална степен работата на нашите въгледобивни дружества и топлоцентралите, докато не намерим заместващи мощности. Това е ключов въпрос. Тук не става дума за социален ефект и работни места за хората. Докато не се намерят решения и не се изградят базови мощности, възобновяемите енергийни източници не могат да бъдат базови мощности, а базови мощности са въглища, атом или газ, за момента в света не са намерени други. Заговори се и за водород, но това е за 5-10 години напред. Та в този хоризонт трябва да бъде ясно как се изграждат, какви са заместващите мощности и с каква крайна цена на електрическата енергия ще са те, която всички ние ще трябва да плащаме със заплатите, които получаваме тук. Ако говорим за газа, той поскъпна на годишна база с 200%. Ако приемем, че той ще замести въглищата, то каква ще бъде цената на тока и дали сфери от индустрията, която сега протестира, ще могат да  понесат новите цени на енергия. Каква конкурентоспособност ще имаме на цялата икономика? Това е същественият въпрос и до момента на него нямаме отговор.“

Източник: БНР
Снимки: БГНЕС, Елена Балабанова, архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *