Ще настъпи ли Турция отново в Сирия

В понеделник – ден след като управляема ракета порази бронетранспортьор край град Азаз в Северозападна Сирия и уби двама души от турските специални подразделения, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че турското търпение е на изчерпване.

При отделен инцидент снаряди се взривиха на турска територия в граничния окръг Каркамъш. Никой не пое отговорност за атаките, но Анкара убедено посочи основния си враг в Сирия – кюрдските „Отряди за народна самоотбрана“.

„Търпението ни се изчерпа по отношение на някои райони в Сирия, откъдето нападат нашата страна. Решени сме да елиминираме тези заплахи – или със силите, действащи там, или с наши собствени средства. Последната атака срещу нашата полиция и тормозът на наша територия са последната капка. Ще направим необходимото, за да решим тези проблеми възможно най-скоро,“ каза турският лидер.

Задава ли се поредната военна операция на Турция в Сирия и какви са възможните последици от нея?

За последно Турция воюва в Сирия през февруари и март миналата година, когато спря руско-сирийската офанзива в северозападната област Идлиб. Предходните три турски операции на сирийска територия бяха насочени отчасти срещу ИДИЛ, но главно срещу доминираните от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF). В резултат на бойните действия от 2016, 2018 и 2019 година на откъснатите от кюрдски контрол територии покрай официалната турско-сирийска граница Анкара създаде полудържавни формирования, контролирани от протурски бунтовници. Кюрдите загубиха Африн и Тал Абиад, но запазиха контрол върху Кобане и Тал Рифат.

Обстрелът от миналата неделя, който предизвика гнева на турския президент, дойде именно откъм Тал Рифат. Но въоръжените сблъсъци тук и по други точки на дългата линия на съприкосновение между противниците в Северна Сирия далеч не са необичайни. Защо тъкмо сега Ердоган заговори за решителни действия?

„В последно време си пролича, че Ердоган отслабва вътрешнополитически. Възможно е да загуби изборите, ако те се състоят още през 2022 година. Досега операциите в Сирия повдигаха рейтинга му у дома. Едно разширяване на буферните зони по границата със Сирия не само ще подобри имиджа му, но и ще отслаби допълнително кюрдската опозиция в Турция,“ пояснява Франческо Сикарди – старши програмен директор в Carnegie Europe, и изтъква, че за такава експанзия Ердоган първо трябва да се договори с Владимир Путин. Двамата се срещнаха в Сочи в края на септември, за да обсъдят „перманентно, устойчиво“ решение за Идлиб и прогонване на „терористичните елементи“ от там. Но дали и какви договорености са постигнали турският и руският лидер все още не е ясно. Според Сикарди Путин иска териториални компенсации за своето протеже – сирийския президент Башар Асад.

„Москва иска сирийският режим да си върне контрола върху магистралата М4, която свързва втория по значение сирийски град Алепо с Латакия на Средиземно море.“

Руските възражения ще ограничат полето за действие на турската армия при всяка бъдеща операция. Тал Рифат е сред местата, които Кремъл едва ли ще иска да отстъпи, сочи Тома Пиере – старши изследовател в Института за изследване на Арабския и мюсюлманския свят в Екс ан Прованс.

„В Тал Рифат и други места северно от Алепо има не само кюрдски бойци, а и бойци на Асад. Ако турците завземат тези позиции, това ще означава загуба не само за кюрдите, а за режима в Дамаск. Русия трудно би преглътнала това,“ според Пиере.

„Тал Рифат е твърде близо до Алепо. Затова още през 2018 година турците не бяха допуснати тук. Ако целта е да бъде подсигурена магистралата М4, то налагането турски контрол върху Манбидж също не пасва на руската логика,“ сочи Сикарди. „По-вероятно е Турция да потърси разширение на контрола си на североизток – в района на Рас ал-Айн, който бе завзет през октомври 2019 година.“

Турска експанзия в Североизточна Сирия ще постави под още едно изпитание репутацията на Съединените щати като съюзник, на който може да се разчита. От години вече Вашингтон разчита на кюрдските отряди срещу групировката „Ислямска държава“ и иранското влияние в Сирия. Непосредствено след падането на Кабул под властта на талибаните, Белият дом изпрати в Хасака лично началника на своето Централно командване генерал Кенет Макензи, за да увери кюрдските лидери, че няма да бъдат изоставени като афганистанския президент Ашраф Гани.

Вашият коментар