Човекът трябва да осъзнае своето място в природата

Снимка: iStock

В съботния ден ви срещаме с Валентин Грандев. Той е варненец, планинар и привърженик на здравословното хранене. Преди 8 години започна планинска обиколка от нос Емине и я завърши до устието на река Велека. Идеята му бе за два месеца да посети 20 планини, като живее и се храни по правилата на природата, с нейните дарове и богатства. Грандев е запален любител на пътешествията, покорил е всички родни планински върхове. По образование е икономист, а работи като хорист във Варненската опера. С него ни среща Иван Симеонов. Цялото интервю можете да чуете тук.

Коя е темата, която Ви води към планините, към тези природни турове? На какво залагате в тях?

Това, което се опитвам да обясня на хората, които вървят с мен в тези семинари, е това, че човекът е забравил мястото си в природата, а ние все пак сме биологичен вид и природата е нашата естествена среда. И ако се опитаме да я опознаем, и да влезем в хармония с нея, ще решим много от проблемите си, заради които в момента търсим лекарски институции, алтернативи като коучове, преподаватели на модерности, които в края на краищата не помагат, докато животът в хармония и разбиране с природата решава много от основните ни търсения за здраве, щастие, свобода.

Ако вашия семинар го пречупим през туристическата призма, какво представлява той?

Моите семинари са основно в Родопи планина. Туристическите възможности не са особено тежки, тоест човек с неособено добра подготовка за планинарство може да се справи, но избирам маршрути, които са разнообразни. Примерно тръгваме от по-висока надморска височина, слизаме към по-ниска, тръгваме от район, който е с една геология, влизаме в район с друга геология, което предразполага за наличие на други биологични видове, и така в рамките на една седмица минаваме през няколко доста интересни обекта, които пък от своя страна ми дават възможност на мен самия да давам множество примери за симбиотичните връзки в природата и точно по този начин човекът да разбере своето място в природата.

Кое е основното, което искате да научат хората?

Основното вече го казах, че ние сме част от природата, и трябва да осъзнаем този факт, а осъзнаването не е достатъчно, трябва и да учим. Това, че сме завършили училище някога, изобщо не означава, че знаем нещо, и е хубаво човек да поддържа любопитството си, да поддържа любопитството на децата си. Аз много се радвам, когато при мен идват семейства – възрастни, деца, и учат всички заедно, и обменят впечатления. Това за мен е най-големият дар.

Кое от това, което виждаме, си заслужава да видим и да разберем повече за него?

Чисто практично тук трябва да Ви отговоря, че програмата ми е доста обемиста. Говорим за опознаване на лечебни растения, за начините им на събиране и на приемане, което е едва ли не пет процента от цялата информация. Другото, което преподавам, е наличието на симбиоза между всички видове, които виждаме в планината. Тоест ние влизаме в една гора, аз обяснявам колко е стара тази гора, как си взаимодействат дърветата едно с друго, защото се оказва, че дърветата са едно доста по-сплотено общество от нашето човешкото. Как съответно имат вътрешна конкуренция с други видове, как има малки, невидими същества, на които се базира екосистемата, и ако те изчезнат, ще изчезне цялата гора съответно и това ще създаде големи проблеми на нас самите. Говорим за здравословен начин на живот. В залата на Радио Варна преди няколко години представих книгата си „Формулата на здравето“. На практика самата формула на здравето представлява сбор от шест елемента. Всеки ден водя лекция по един от тези шест елемента – започваме със здравословно хранене, с правилния подбор на вода, на въздух, с общуването с природата като елемент на здравето и така нататък.

Доста се говори за Странджа, но много рядко се говори за Сакар. Какво трябва да знаем?
Сакар е слабо посещавана туристически планина с една много характерна за нея мекота. Не бих я сравнил с Родопите в никакъв случай. Тя има свой характерен облик – толкова топла и приятна за живеене вероятно, че има доста остатъци от старото ни минало, от народите, които са живеели на тази територия преди нас. Има доста долмени, които са практически погребални гробници. Те са вероятно предтракийски и тракийски могили, но са по-големи и по-сложни като структура. Освен тях има доста рекички. Има един много хубав феномен „Казанките“ – каскада от водопади. В посока към Любимец, известния с дините, се минава през едно великолепно село – Йерусалимово. То се нарича така, защото там някога е имало много хаджии. Пейзажът е много интересен и реката край селото също е богата на животински видове и на растения, които цъфтят в момента около нея – много красиво място. Сакар е планината обиталище на кръстатия орел, най-големият измежду орлите, които обитават нашата страна. Много красиво животно, което имах възможността да видя отблизо. Има и много други видове. Там можем да видим Устремския манастир, който е много красив и е създаден от един бивш хайдутин. Съвсем близо до манастира се намира и една пещера, която е била свърталище на байрактаря на Индже войвода и на неговата дружина. Интересно е и, че тази пещера е била една от първите скални църкви и на тавана ѝ все още има запазени изображения на светци.

Трябва ли да спазваме някакви ограничения с оглед, че наблизо има граница, която няма свободно преминаване?

Мисля, че не. Нашата гранична полиция си върши чудесно работата и ако има нужда, биваме проверени, но като цяло не би трябвало да спазваме ограничения. Даже някои от обектите се намират много близо до границата – примерно има долмен в село Голям Деревент. Между Сакар и Странджа се намират Дервентските възвишения. Той се намира много близо до границата. В Сакар има и една крепост, Букелон, която е много близо до границата. Така че лесно се стига до тях.

Туризмът уж събира, но няма как да има туристически маршрути от двете страни на границата.

Доколкото знам, в сегашната политическа ситуация няма как, но има някакъв обмен на идеи все пак, защото в Сакар специално познавам група от хора, които на доброволен принцип са започнали програма съвместно с турската страна, и има посещение на турски студенти биолози в Сакар и съответно на български в Странджа, не в Сакар.

Това е едно добро начало, което се надяваме да се развие.

Да, и казаха, че работят чудесно с колегите си от турска страна. /бнр

Вашият коментар