Състоянието на ЕС: какво не успяхме да свършим

По време на годишния дебат за Състоянието на Европейския съюз членовете на ЕП отправиха редица въпроси към председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен относно най-неотложните предизвикателства пред ЕС.

Манфред Вебер (ЕНП, Германия) изтъкна социалните и икономическите последици от кризата с COVID-19 и заяви, че Европа спешно трябва да създаде нови работни места:

„Имаме нужда от план за действие относно изменията в климата. Трябва да намалим бюрокрацията в Европейския съюз и да идентифицираме 300 нормативни акта, които да бъдат премахнати. На второ място, за да се създаде един електрически автомобил, са необходими половината работни места от нужните за създаването на един конвенционален автомобил. Много работни места са заложени на карта. Международната търговия е възможност за създаване на много работни места. Защо да не сътрудничим със САЩ, да създадем по-широко, цялостно споразумение за търговия. Подобно споразумение би ни защитило срещу Китай. На трето място, пандемията ни показа колко е важен секторът на здравеопазването. Можем да победим рака. Искам Европа да създаде 10 млн. нови работни места. Новите работни места, следствие на цифровизацията преди 20 години, се създадоха в САЩ и Китай, но днес там ги нямаше специалистите, които да поведат света към създаването на нови ваксини. Тези хора бяха в Европа. Трябва да използваме опита си веднага.“

Ираче Гарсия (С&Д, Испания) оцени положително борбата на ЕС срещу пандемията и нейните последици. Преходът към зелена икономика също е в ход, добави тя, но „не сме направили достатъчно, за да осигурим благосъстоянието на гражданите“:

„Пандемията задълбочи неравенството на несправедливия икономически модел. Най-уязвимите групи бяха най-силно засегнати и продължават да страдат- възрастните хора, децата, здравните работници, емигранти, хората с ограничени доходи. Не бива те да стават изкупителни жертви. Икономиката с акцент върху хората изисква подобряване на управлението, отчитане на човешкото развитие, нуждаем се от истински социален стълб и срещата на върха в Порто беше първата стъпка.“

Дачиан Чолош (Renew, Румъния) призова Комисията да започне да използва механизма на ЕС за условност, свързана с върховенството на закона, за защита на бюджета на ЕС и още:

„Трябва да се придаде смисъл на лозунга „Геополитическа комисия“. Това е амбиция, която представихте в началото на мандата си, искаме да се реализира на практика. Събитията в Афганистан ни напомнят в каква степен се нуждаем от истинска визия за отбраната, предвид цялата сложност на 21 век. Това ни напомня също в каква голяма степен стратегическата ни автономност, а защо не и суверенитетът, трябва да бъдат утвърдени и да не бъдем оставени на произвола на решенията, вземани във Вашингтон, Пекин или Москва.“

Филип Ламбертс (Зелени/ЕСА, Белгия) поиска повече амбиция в областта на климата:

„В ход е най-тежкият сценарий и то не през 2050 година, а днес, не в други части на света, а тук- при нас. Не може да продължаваме да прехвърляме проблема на бъдещите поколения. Ние сме тези, които трябва спешно да реагираме. Сегашното поколение е това, което държи политическите и икономическите лостове. Да ускорим реализацията, да повишим амбицията, да приведем в съответствие целите и средствата за постигането им „по-бързо, по-високо, по-силно“. Време е да приложим олимпийския девиз към усилията ни за спасяване на климата.“

Гражданите на ЕС не се нуждаят от „цветисти речи“, те просто „искат да бъдат оставени на мира“, заяви Йорг Мойтен (ИД, Германия):

„Хората искат сами да разполагат със средствата си вместо да ги дават на Брюксел, който пък да ги използва за налудничави проекти. Не, хората искат да използват парите например за децата си. Вашият зелен пакт не е нищо ценно, това не е пакт, пактът предполага да има партньори. Европейският съюз иска да спаси целия свят, но сметката ще бъде платена от всички нас. „

Рафаеле Фито (ЕКР, Италия) поиска реформа на Пакта за стабилност:

„Възстановяването трябва да се превърне в структурен процес, да постави икономиката на здрави основи. Така ще гарантираме и социалната закрила, както и заетостта. Не е достатъчно предприетото дотук. Пактът за стабилност не е просто подробност, никой не говори по този въпрос, все едно той не представлява проблем. От особено голямо значение е да се променят механизмите за управление на устойчивостта на дълга. Ако не променим този модел, ако прилагаме схемите от преди две години, все едно нищо не се е случило, това ще има катастрофални последици.“

Според Мартин Ширдеван (Левица, Германия) Урсула фон дер Лайен не е дала никакви отговори на днешните проблеми:

„За да се гарантира здравето на европейците, трябва да не се заплашва икономическото възстановяване. Съответно, трябва да се премахне социалното разделение в нашите общества, което се задълбочи и заради пандемията. 10-те най-богати милиардери в Европа по време на пандемията увеличиха своето богатство със 180 милиарда евро, а всяко пето дете в Европейския съюз расте в бедност или е заплашено от бедност.“ /бнр

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *