Сладката агресия: Желанието да мачкаме и щипем малки, пухкави създания

Сладката агресия: Желанието да мачкаме и щипем малки, пухкави създания

Желанието да мачкаме, стискаме и щипем малки, пухкави създания с големи кръгли очи и меки ушенца събира на едно място умилението с недотам мирните емоции. Защо е така?

От една страна малките на бозайниците са развивали с времето специфични черти, тъй наречената бебешка схема на тялото (тук е мястото да извикате образ на бебе, тюленче, котенце или друго крехко създание), които предизвикват силна емоция у порасналите индивиди, за да ги накарат да се грижат за тях, дори когато не са техни родители. Инстинктите, свързани със запазването на вида, играят голяма роля в провокирането на тази доста силна емоция.

Откъде обаче идва агресията?

„Чуете ли за емоции, трябва да се сещате за лимбичната система в мозъка, тя е отговорна за тях – обобщава Никола Кереков. – Активираното удоволствие покачва мотивацията ни да се грижим за малкото, беззащитно създание, а агресията идва да ни държи „будни“ за онова, което ни обкръжава.

Прекалено силната позитивна емоция може да ни направи неспособни да продължим да функционираме, а съответно и да опазим малкото, което гушкаме. Подобен феномен, при който силната позитивна емоция върви с щипка горчивина, се наблюдава и при плача от щастие, например.

Въпрос на баланс е.“

Разбира се, жените, на които е отредено да полагат повече грижи за потомството, са много по-податливи на сладка агресия от мъжете. А това обяснява и защо голяма част от продуктите, насочени към дамска публика – като се започне от плюшените играчки и се стигне до автомобилите, напомнят тази „бебешка схема“.

Чуйте увлекателния разказ за сладката агресия на Никола Кереков в „Науката не спи“, съвместна рубрика на „Лабиринти на познанието“ и „Рацио“.

Вашият коментар