Проф. Хаке: Изход от спора на САЩ с Германия за „Северен поток 2“ е запазване на транзита през Украйна

Северен поток 2 / Снимка: Intelli News

В спора на САЩ с Германия за проекта „Северен поток 2“ единственият възможен изход е едновременното пускане в експлоатация на газопровода и запазване на транзита на руски газ през Украйна. Това е позиция на политолога проф. Кристиян Хаке от университета в Бон. Според него отказът на американците да наложат още санкции заради „Северен поток 2“ има своята цена – и тя е един по-сериозен ангажимент на Германия в изграждането и разширяването на газовата инфраструктура в Централна и Източна Европа, в рамките на инициативата „Три морета“.

„Трябва да изчакаме да се проясни картината, но знаете, американците от години се опитват да пробият на европейския пазар с шистов газ. Част от тези усилия е съпротивата срещу „Северен поток 2“. Какво точно трябва да се случи в Централна и Източна Европа за момента не е много ясно. Ясно е обаче, че Съединените щати не се отказват от заемането на ключови позиции на европейския газов пазар“.

В навечерието на рождения си ден – днес Ангела Меркел навършва 67 години – германският канцлер прекара шест часа в Белия дом в разговори с американския президент Джо Байдън и на гала вечеря, организирана в нейна чест.

„Това беше нейното прощаване с голямата политика. В продължение на 16 години Меркел защитаваше германските интереси в Европа и света с благоразумна, балансирана и диалогична политика. А поканата на Джо Байдън, последната й визита да е във Вашингтон, е така да се каже черешката на тортата“, казва проф. Кристиян Хаке в предаването „Събота 150“. За 16-те години като федерален канцлер Меркел е преговаряла с четири американски президенти. Но в това последно посещение във Вашингтон – 28-то й, има много символика и емоция, която дори обраната Меркел не успя да скрие. Тя използва всеки подходящ момент, за да вплете в думите си пред медиите, че Германия ще бъде вечно благодарна на Америка за помощта след края на Втората световна война. И че приятелството между Германия и Съединените щати е несъкрушимо.

„Не е достатъчно, просто да се върнем към времената преди Тръмп. Най-малкото, защото пред нас има много задачи и носим голяма отговорност. Говоря за геополитически и геостратегически изпитания, но голямо изпитание представлява и пандемията. Това изисква обединяване на усилията ни. Така че е особено важно, че вече работим в тясно сътрудничество“. Думите са на Петер Байер, трансатлантически координатор на германското правителство преди да придружи Меркел във Вашингтон. Като „необходимо работно посещение след провокативното държане на дистанция, която наложи Доналд Тръмп“ описва проф. Хаке визитата на Меркел. Че трябва да се изглаждат двустранните отношения, пролича още по време на срещата на върха на Г-7 и на НАТО, когато Меркел не се присъедини към еуфоричното посрещане на новия американски президент от европейските му съюзници.

Проф. Кристиян Хаке отвръща с контра въпрос:

„Да попитам така: докъде ни доведоха нашите споделени ценности? През последните 20-30 години Западът с голяма доза илюзорност и наивност се опита да наложи нашето разбиране за ценностна система по света. Безуспешно. От Афганистан през Ирак до Либия това се случваше под шапката на борбата с тероризма, а в крайна сметка постигнахме точно обратното – хвърлихме цели държави в хаос.

Доволното потупване по рамото от близкото минало, че всички ние сме радетели на западните ценности и ще ги разнесем по света, приключи. Чухме го и от канцлера Меркел, и от президента Байдън по време на пресконференцията, когато коментираха изтеглянето от Афганистан. Днес се иска въздържане. Споделяме общи ценности, да, но имаме различни интереси.

Байдън се е отправил към съперничество с Китай и се опитва да гради общ фронт заедно със западните съюзници. Само че Европа, и особено Германия, не са убедени, че трябва да се впуснат в тази конфронтация. Мисля, че Германия би участвала много предпазливо и няма да допусне да бъде притискана от американците, защото има огромни икономически интереси в Китай“.

Ангела Меркел форсира инвестиционното споразумение между ЕС и Китай, което не е останало незабелязано във Вашингтон. Успя ли Джо Байдън да спечели Германия за широката коалиция, с която иска Западът да излезе победител в „системната надпревара“? В изказването на Меркел на съвместната им пресконференция тя не употреби този израз.

„Не, Германия няма да последва този призив. И тук има една основна разлика с предишния американски президент Доналд Тръмп. Наистина, той беше непредсказуем, но не търсеше конфронтация с авторитарните режими. Изказът му беше провокативен, но не се опитваше да налага възгледите си по света. Тръмп беше реалист и затова го избраха.

И сега изведнъж този нов конфронтационен курс на Байдън, който всъщност не много нов, а добре познат от времето на Обама! От старите политики от времето на Обама похвала заслужава единствено изтеглянето на Съединените щати от Афганистан – Байдън искаше това да се случи още тогава. От тогава датира и претенцията на Съединените щати да бъдат хегемонът в един нов либерален световен ред. Байдън поднови тази доктрина, но не си дава сметка, че светът се е променил.

Америка не е онази сила от близкото минало. Американците не искат повече да се ангажират с подредбата на света. На този фон конфронтацията с авторитарни режими не е най-добрата доктрина и със сигурност не е повторение на Студената война“.

Понеже отново припомняте Доналд Тръмп – той роптаеше, че Германия прекалено дълго се е криела под сянката на Америка в отбранителната си политика. И че не заема подобаващо отговорно място на световната сцена. Не е ли време Германия да се позиционира, проф. Хаке?

„Германия има две отправни точки във външната си политика. От една страна ние сме икономическа сила. Съществена част от политическото наследство на Ангела Меркел е, че винаги се е ръководила от икономическите интереси на Германия. В нито една друга държава Меркел не е била по-често, отколкото в Китай.

Другата отправна точка е „меката сила“ на Германия като уважаван обществен модел за подражание. И така стигаме до дисбаланса – не може държава като Германия да си позволи да не разполага и с „твърда сила“, разбирай военна, отбранителна сила.

Бундесверът е в окаяно състояние – изтребителите ни не летят, корабите ни не плуват. Това е недопустимо! Нещо повече – никой в Германия не е видимо притеснен.

Това отслабва външната политика и дипломацията по време на кризи. Винаги, когато американците са критикували Ангела Меркел за оскъдния бюджет за отбрана, тя ги изслушваше търпеливо, кимваше с глава и не променяше нищо. Мисля си, че в това германско поведение нищо няма да се промени“.

Когато Ангела Меркел е във Вашингтон, думите й се слушат особено внимателно, защото я възприемат далеч не само като канцлер на Германия, а и като влиятелния глас на Европа. Какво каза Меркел за възраждането на трансатлантическите отношения?

„Видяхме възраждане на тези отношения с преподписването на Атлантическата харта между Съединените щати и Великобритания. Но си мисля, че това възраждане ще е кратко. Последните 30 години промениха Запада. Демонстрираното и практикуваното по света високомерие води Запада към залеза му. Защото паралелно с процесите в Америка и Европа Азия се развива, а Китай се превърна в мощен световен играч.

Световните пластове в политиката се разместват пред очите ни и американският президент Джо Байдън също го вижда. Затова за мен е анахронизъм и е дълбоко учудващо, че съживява доктрината за световно лидерство и подклажда конфронтация, при положение, че нито разполага с финансовата мощ, нито с нужната военна сила, и още по-малко с подкрепата на американците.

Затова съм разочарован и от канцлера Меркел, която във Вашингтон можеше да бъде още по-настоятелна в търсенето на някаква друга формула за съвместна политика спрямо Китай и Русия, така че всички заедно да се опитаме да решим далеч по-сериозните световни проблеми – пандемията, климатичните промени, разоръжаването, миграцията, тероризмът, религиозният фанатизъм.

Въпросът на въпросите е обаче – ще останат ли Съединените щати световна либерална сила, или след 4 години в Белия дом ще се върне Доналд Тръмп или негов последовател? Това е новият, кардинален фактор, който буди несигурност. Макар никой да не го изговаря на глас, този въпрос присъства по време на всички разговори между европейците и американците.

Предимството на Америка е, че има приятели и партньори, с каквито Русия и Китай не могат да се похвалят. Проблемът е обаче, че конфронтационният курс на Байдън буди тревоги у партньорите му. А те и без това са обезпокоени от това, дали следващият господар на Белия дом няма да поведе Америка в съвършено различна посока“.

Нещо, което не се промени след смяната на Доналд Тръмп с Джо Байдън е натискът срещу газопровода „Северен поток 2“. И двамата, и републиканецът, и демократът, стъпват върху надпартиен консенсус по въпроса, един от малкото, които обединяват републиканци и демократи. В същото време колкото по-заплашителен става тонът на Русия към Запада и Украйна, толкова по-трудно става за Германия да удържи проекта „Северен поток 2“. Но удържа. Санкции няма да има. Проф. Хаке:

„Според мен, канцлерът успя да се наложи. Според мен е изключително важно, че Меркел успя да удържи на американския натиск, всъщност да спази сключени договори с Русия, при това и на ниво ЕС, и че не позволи Германия да бъде изнудвана от Америка.

Разбира се, част от големия пъзел е Украйна. Сигурен съм, че съвсем скоро може да очакваме политически разговори и споразумение, които да сложат точката на този спор, а единственият възможен изход е едновременното пускане в експлоатация на „Северен поток 2“ и запазване на газовия транзит през Украйна“.

Преглъщането на американците на „Северен поток 2“ си има – естествено – цена. Освен запазването на Украйна като транзитна страна за руските газови доставки, се заговори, че Германия трябва да се ангажира по-мощно с изграждането и разширяването на газовата инфраструктура в Централна и Източна Европа в рамките на инициативата „Три морета“, на чиято среща на върха наскоро домакин беше София. Защо, проф. Хаке, на Съединените щати е важна тази инициатива, която се явява разменна монета за приемането на „Северен поток 2“?

„Трябва да изчакаме да се проясни картината, но знаете, американците от години се опитват да пробият на европейския пазар с шистов газ. Част от тези усилия е съпротивата срещу „Северен поток 2“. Какво точно трябва да се случи в Централна и Източна Европа за момента не е много ясно. Ясно е обаче, че Съединените щати не се отказват от заемането на ключови позиции на европейския газов пазар“.

Интервюто на Весела Владкова с проф. Кристиян Хаке в предаването „Събота 150“ по БНР можете да чуете от звуковия файл.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *