Приключенски туризъм в района на дунавския град Никопол

Снимка: WikiMedia

Никопол е белязан от историята. На скалист бряг, високо над река Дунав, са разпилени следите от Шишмановата крепост, свързана с един от най-трагичните моменти от българската история. След като османският завоевател превзема Търновград, българският цар Иван Шишман премества столицата на Второто българско царство именно тук.

Но през 1395г. твърдината е превзета с хитрост, а той е заловен и посечен пред главната порта по нареждане на султан Баязид. Днес единствено обраслите в буреняци фрагменти от зидове и сравнително добре запазената порта нашепват спомена за някогашното величие на Шишмановата крепост, пише БНР. Туристите се изкачват на върха й заради неповторимата гледка към сгушения в нозете им град и синевата на Дунав.

Никопол се гордее с наскоро ремонтирания Паметник на победата от 1906 г. . Издигнат е на хълм над реката в чест на 1300 руски и румънски войници, загубили живота си по време на Освободителната руско-турска война /1877-78 г./. Около него е обособен малък кът за отдих със зашеметяваща панорама.

В античността градът е бил част от римската провинция Мизия. От тази епоха е и чешмата „Елия” (Сютлийка). Чучурът й излиза от древен саркофаг от II век с изсечен латински надпис, изразяващ скръбта на римския чиновник Фронтон по починалата му млада съпруга Елия.

Но най-голямата атракция на Никопол е река Дунав

От тази пролет сдружението на рибарите в града предлага разходки с лодки по реката. „Речният тур продължава от два до три часа. Правим и пикник на някой остров с барбекю − току що уловената риба е много вкусна на скара!“ – разказва Бисер Георгиев, председател на сдружение „Амур-Никопол“. А как протича една разходка с лодка по Дунав?

„Тръгва се от плажа на Никопол и се минава покрай остров Средняк. В момента той е съединен с Румъния и е като полуостров, защото навремето румънците потопяват два шлепа, за да могат да го съединят с техния бряг и да си го вземат. Островът е дълъг 5 км и близо километър широк.“
Лакът, Палец, Градина –

това са все имена на дунавски острови, включени в речния маршрут. Но най-атрактивен е остров Катунара, спечелил си прозвището Никополските Малдиви заради почти трикилометровия бряг с фин като звезден прах пясък. „Лятото тук идваме на плаж със семействата, защото брегът е плитък – вървиш на 100-200 м навътре в реката и водата ти е до кръста“ – разказва Бисер Георгиев. През сухия сезон, когато нивото на Дунав пада, можеш да стигнеш до някои от островите пеш. Тогава се откриват и въпросните „малдивски плажове“ – достойна алтернатива на известните ни морски курорти, категорични са местните.

Разходка с лодка по „черешови води“

„През май месец, когато се топят снеговете в планините, започва рязко да се покачва нивото на Дунав. Това е по черешово време, защото тогава зреят черешите. Случвало се е почти всички острови да останат под вода. Затова им викаме „черешови води“ − разказва Бисер.

Никополският архипелаг е оазис на дивата природа. Тук гнезди уникално птиче разнообразие. И докато лодката ви пори водната шир, над вас прехвърчат корморани, чапли, къдроглави пеликани, морски орли, бекасини и т.н. Освен това, противно на очакванията, на островите можете да срещнете диви свине, сърни, чакали, лисици, диви котки и фазани, които преплуват реката, за да потърсят спокойствие и уединение от хората.

Скалната църква над Дунав

Речният маршрут минава и край една от най-добре пазените тайни на Дунав. В отвесните варовикови скали на Никополския бряг, е изсечена скална църква „Свети Стефан“ от III-IV век, за която се предполага, че е част от заличен от времето голям манастирски комплекс. В момента наблизо се полагат основите на рибарско селище с Музей на риболова. Идеята е да се съживи туризмът в този изключително благодатен за отдих и екомаршрути край.

Вашият коментар