Опитите на Китай да постави в авторитарни рамки Хонконг

Снимка: Reuters

Китайската комунистическа партия навърши 100 години. Нейният лидер и председател на Китайската народна република Си Дзинпин произнесе реч, от която сигурно мнозина са настръхнали. Той заяви в прав текст следното:

„Китайският народ няма да приеме опитите на външни сили да го потискат, гнетят и поробят. Който реши да опита това ще се сблъска в стоманената стена от плът и кръв на китайския народ от 1,4 милиарда души и ще си счупи главата“.

В сянката на юбилея на Столетницата остана една друга годишнина – 24 години, откакто Великобритания предаде Хонконг на Китай. Положението в Хонконг тревожи мнозина не само в бившата колониална владетелка, но и по цял свят. Преди година в Хонконг влезе в сила Закон за националната сигурност, който според мнозина е превърнал Хонконг от демокрация в „полицейска държава“. А съвсем наскоро бе затворена редакцията на вестник „Епъл Дейли“, позволяващ си да пише срещу китайските власти, и арестувани журналисти.

Церемонията за отбелязване на годишнината започна с издигане редом на знамената на Хонконг и Китай. Главният администратор на Хонконг Кари Лам, както можеше да се очаква, бе в Пекин на площад Тянанмън да чуе лично речта на Си Динпин, облечен с досущ същата куртка, като някогашния ръководител Мао Цзедун. В отсъствието на Кари Лам, заместникът ѝ Джон Ли заяви в реч при издигането на знамената, че „властите ще продължават да възприемат твърда позиция за защита на националната сигурност и че градът се е върнал към реда след периоди на хаос“. Какво означава това донякъде е видно от смълчания Хонконг. От оскъдните кадри стана ясно, че на тази годишнина нямаше кой знае колко хора по улиците. Втора поредна година китайските власти забраниха станалите традиционни демонстрации срещу политиката на Пекин като официалният аргумент е пандемията от Covid-19 и циркулиращите нови вируси, но малцина се съмняват, че в забраната има политически мотиви. И докато миналата година хиляди пренебрегнаха забраната, това не се случи тази година. Причината? Най-вероятно голямото полицейско присъствие. Хиляди полицаи бяха разположени по улиците. Полицейски ванове, водни оръдия, бронетранспортьори и въоръжени полицаи бяха отличителният белег в деня на годишнината. Преминаващи хора бяха спирани и проверявани, десетки арестувани. Прочутият парк „Виктория“, откъдето обикновено тръгват демонстрациите, бе пуст, защото полицията превантивно затвори достъпите към него. Пекин наложи новия закон за сигурността точно на 30 юни миналата година, за да накаже всеки, който според Китай, се занимава с подривна дейност, сепаратизъм, тероризъм или тайни споразумения с чужди сили, често с доживотен затвор. Законът е преценяван като първата голяма стъпка на Пекин да постави глобалния финансов хъб в авторитарни рамки, стартирайки така наречената кампания „Патриотите управляват Хонконг“. Какво означава това коментира журналистката от Би Би Си Теса Уонг:

„Китай също промени начина, по който Хонконг избира своя законодателен орган. Пекин иска патриотите да управляват града и всеки, който иска да се кандидатира за депутат, трябва да бъде предварително проверен. Така че е много по-лесно да бъде спрян всеки, който може да бъде критичен към Пекин. А депутатите, които се избират пряко от народа, получават по-малки правомощия“.

За да се разбере обаче защо събитията в Хонконг са така бурни и защо Пекин действа с твърда ръка, трябва да се върнем малко в миналото. Когато Великобритания предава Хонконг на Китай през 1997 година, двете държави сключват сделка. През следващите 50 години Хонконг да се самоуправлява и да има права, каквито няма никъде в цял Китай, като свобода на словото и някаква форма на демократични избори. Тази концепция бе наречена „Една страна, две системи“. Но с напредване на времето стана ясно, че китайските власти все повече се намесват в делата на Хонконг, в сфери като образованието, медиите и местните избори. Така през 2019 година избухват масовите протести срещу проектозакон за екстрадиране, за който се опасяват, че ще направи съдилищата в Хонконг по-малко независими. Стигна се до безпрецедентно насилие. Това доведе до засилена подкрепа за продемократичните кандидати, които спечелиха много места на изборите същата година. Това не се прие добре от правителството в Пекин. Обвинени бяха антикитайските сили в сътрудничество с чужди сили. Но има и още по-дълбоки причини за напрежението, както посочва журналистката Теса Уонг:

„Първо, това е въпросът за идентичността и как той се развива в десетилетията, когато Китай и Хонконг са разделени. Това е разликата между либерален Хонконг с демократичните си ценности и китайското комунистическо правителство“.

Професорът по политически науки Виктория Хюи, специалист по въпроси на Хонконг:

„Независима преса, свобода на словото. Можете да излизате по улиците да протестирате. Може да крещите „Долу Си Дзинпин!“. Това са ценностите, с които са израснали хората на Хонконг. Така че, когато хората защитават нещо, което се опитват да им отнемат, се стига до този бурен протест. Народът на Хонконг всъщност иска това, което му беше обещано – придържане към модела „една страна, две системи“.

Въпросът опира и до това как Китай гледа на националното единство. Професор Ян Чонг от Националния университет на Сингапур:

„Пекин стана по-настоятелен, може би по-рязък, към идеята за целостта, към идеята, че всичко, което понамирисва на сепаратизъм, е неприемливо. Това се основава на убеждението, че слабостта на Китай се дължи на разделението и това води до пренаписване на историята, че е унижаван, нападан и използван от другите. Ето защо се оказва натиск върху Хонконг, но ние виждаме същото и в Синдзян и в Тайван и в Южнокитайско море. Това е част от един цялостен процес, който едва ли ще спре скоро“.

Годишнината бе предшествана от едно друго тревожно събитие. Опозиционният вестник „Епъл дейли“ бе закрит след като китайските власти замразиха активите на изданието и арестуваха главния му редактор. По-късно бяха арестувани и други журналисти от вече закрития вестник. Главният администратор на Хонконг Кари Лам обвини вестника, че използва журналистиката да застрашава националната сигурност и отхвърли критиките на Вашингтон и Лондон, че мярката е политически мотивирана:

„Не се опитвайте да обвинявате властите на Хонконг, че използват Закона за националната сигурност като инструмент за потискане на медиите и че не дават пет пари за свободата на изразяване. Опасявам се, че всички тези обвинения, отправени от американското правителство, са неоснователни“.

„Амнести интернешънъл“ заяви, че случилото се с „Епъл Дейли“ е най-черният ден за медийната свобода в новата история на Хонконг, след издадената преди това забрана да публикува материали, които са критични към китайското правителство.

Какво може да очаква Хонконг? Има песимисти, има и оптимисти. Професор Ян Чонг:

„Китайската комунистическа партия разполага с много ресурси. Тя вероятно ще се опита да принуди Хонконг да се подчини на нейната воля. На хората на Хонконг това няма да се хареса. Тези, които могат, ще го напуснат. Онези, които не могат да го напуснат ще се опитат да се съпротивляват с готовност да платят висока цена за това в личен план“.

И професор Виктория Хюи:

„На хората им трябва някакъв оптимизъм, за да продължават да живеят. Може да изглежда наивно, но винаги има светлина в дъното на тунела и хората ще отстояват правата си. Просто като се съпротивляват на наложеното им „ново нормално“, като настояват да живеят живота си както преди – това е всекидневната форма на съпротива“.

Мълчанието тази година далеч не означава, че противниците на властите са се предали или отказали. Арестуваният в навечерието на годишнината продемократичен лидер Чоу Хантун бе чут да казва: „Аз съм просто само един от десетките хиляди жители на Хонконг, които искат гласовете им да бъдат чути. Нека да им покажем, че ние хонконгците няма да се предадем“. /бнр

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *