Насочваме ли се към хиперинфлация?

Насочваме ли се към хиперинфлация?


Инфлацията е изискан начин да се съобщи за нарастващите цени. Инфлационните фактори задълбочават своя ход и цените на основни хранителни стоки и услуги продължават да се покачват.

Почти всеки ден цените на храната, дрехите, самолетните билети и други се движат, тъй като някои марки повишават цените, а други предлагат отстъпки. Заради пандемията и локдауните изведнъж инфлацията започна да нараства с бързи стъпки.

Последните данни показват, че индексът на потребителските цени за месец Септември 2021 г. спрямо месец Септември 2020 г. e 104.8%, т.е. инфлацията е 4.8%., което предизвиква опасения, че икономиката прегрява.

Индексите за храна, подслон и бензин са ключови двигатели за растежа на инфлацията. Разбира се, тези елементи са от ключово значение за основния финансов живот на българите, като по този начин разтягат крайната им линия, която става още по-тънка.

Цените на суровия петрол продължават да се повишават и оскъпяват не само отоплението, но и горивата, а от там скачат и цените на стоките и услугите. Цените на „Brent“ се колебаха между печалби и загуби около $84,5 за барел в петък и почти не се променят на седмична база, а пазарът наближава територия на свръхкупуване сподели икономистът Румен Гълъбинов.

„Brent непрекъснато нараства от четвъртата седмица на август и достигна 3-годишни връхни стойности от $85 долара за барел, тъй като продължаващата енергийна криза в Европа и Азия, както и неспособността на страните от ОПЕК+ да увеличат нивата на добив оказват натиск върху пазара и засилват дисбаланса между търсенето и предлагането през последните месеци.“

Според последни данни, запасите на суров петрол в центъра за съхранение в Кушинг, Тексас, САЩ са паднали до тригодишно дъно, освен това, и инвестициите за откриване и разработване на повечето нови газови и нефтени находища са временно спрени. Цената може от $85 да стигне на $150 за барел “Brent” в следващите 12-18 месеца, като това ще подклажда и инфлацията.

Въпреки това обаче, очакванията на Румен Гълъбинов са инфлацията да продължи да се увеличава поне до първото тримесечие на 2022 година, след което нещата да се нормализират.

Същевременно обаче в световен мащаб все по усилено се коментират опасенията за хиперинфлация. По същество това е пълно унищожаване на националната валута. Не е малък проблем. Това е абсолютно най-лошият вид финансова криза, която икономиката може да има.

И ако смятате, че финансовата криза от 2008 г. беше лоша, това беше разходка в сравнение с това, което прави хиперинфлацията. Финансовата паника съсипва икономиката за десетилетие, но хиперинфлацията съсипва икономика за цяло поколение. С хиперинфлация артикул от 1 лв днес може да струва 10лв или 50лв за година.

Риск обаче от хиперинфлация в България няма, уверява Гълъбинов, понеже валутният борд предотвратява този вариант. Естествено икономистът подчертава, че трябва да се наблюдават паричните агрегати и да се следи фискалния резерв да е достатъчен, както и да се финансира за да отговаря адекватно на фиксирания курс.

В същото време обаче криптовалутата поскъпна до нов исторически връх, като цената на Биткойна достигна $67 000, като според някои тя е добър хедж срещу инфлацията.

Ще тласне ли глобалната инфлация хората да съхраняват част от спестяванията си под формата на Биткойни и как ще се отрази приемането на еврото на инфлацията в България?

Очаква ли се централната банка да свие икономическите си стимули въведени заради пандемията от COVID-19 и можем ли да кажем, че именно тези стимули предизвикаха засилване на инфлацията?

Отговорите чуйте в интервюто на БНР с Румен Гълъбинов в звуковия файл.

Вашият коментар