Минута е малко за легендата Петър Вучков


източник: bnr.bg

Легендата Петър Вучков е именик днес. Той е роден е в град Варна на 2 септември 1938 г. Преди да започне да се занимава с актьорско майсторство, работи като екскурзовод с полски език в Златни пясъци.

През 1964 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Желчо Мандаджиев. През същата година става член на САБ. Работил е в Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново (1964 – 1965), Драматичен театър „Йордан Йовков“ в Толбухин (1965 – 1968), Драматичен театър „Гео Милев“ в Стара Загора (1969 – 1970), Драматичен театър „Боян Дановски“ в Перник (1970 – 1979), Театър 199.

Кариера на телевизионен водещ

Въпреки че е играл в няколко известни филма, Вучков е най-познат като водещ на предаванията по БНТ „Минута е много“ и „Няма време“.

Кариера на озвучаващ актьор

Озвучавал е за филми и сериали, излъчени по Българска телевизия и Ефир 2, измежду които анимационният сериал „Розовата пантера“ и игралният филм „Великият диктатор“.

Живи ли са спомените

“Ако един човек е работил с любов и творчески 33 години, толкова време съществуваше предаването “Минута е много“.

Няма ден, в който през главата ми да не преминат – толкова много интересни случаи, толкова много подробности, знания, хора, които са благодарни на “Минута е много“, защото в резултат на тяхната изява в това предаване те добиха самочувствие, получиха нова работа, за тях беше прекрасно.

Имаме една група от хора, наши състезатели, които идваха на всяко предаване. Ако ви кажа, че един служител в банка в Разград идваше на всеки запис, като на него не му се плаща командировка. Плаща се такава само тогава, когато той участва. На публиката не се плаща. После тази голяма част от публиката отива по заведения и коментираха как е минал записът, как се е представил Вучков, какво е станало, кой какво е сгрешил. Кой знае, кой не знае.

Нашето предаване стана причина за създаването на пет семейства. И когато се роди едно семейство на една великолепна състезателка – Павлина Йовкова от Габрово, но се ожени за един софиянец, имаха детенце и се шегуваха, като се роди момченцето, че ще го кръстят Минутко.

Предаването беше с много любов от екипа, който го прави, и от гостите, които идваха, и от състезателите имаше нещо, витаеше във въздуха в студиото. Всеки запис беше празник.

В съвремието вече минутата е действително много. Хората излитат, кацнаха на луната. Това не става за векове. Подготвя се векове, но в един момент, когато трябва да се изпълни, се оказва, че една минута е невероятно много време.

Искам да изразя една благодарност към Министерството на културата за получаване за една грамота. Награждават ме с грамота, почетен знак “Златен век“ звезда за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.

Благодаря на министъра на културата Боил Банов, но преди всичко благодаря на онази личност, на онзи интелектуалец, който се е сетил Петър Вучков да бъде награден. Защото тази и още няколко награди, които съм получавал, осмислят живота ми.

Разбирам, че в края на краищата съм бил полезен за много хора човек – какво по-хубаво от това. Кой не е щастлив, като усеща, че е бил полезен.“

Разпознават ли го хората по улиците

„Много хора ми се усмихват и ми казват – “Къде сте и защо ви няма г-н Вучков“.“

Варна

„Аз съм варненец и съм много горд с това. Или какво да ви кажа – съученици, приятели, учители, които пазят до ден-днешен в паметта си и ми е много хубаво да съм с някои от тях, които ги има все още. Защото в края на краищата моят випуск е вече над 80 г. Това никак не е малко за един човешки живот.“

Започва първата си работа като екскурзовод с полски език в Златни пясъци. Впоследствие попада в класа на проф. Желчо Мандаджиев.

„Това беше един човек, който си обичаше работата и обичаше нас невероятно много. Това бяха едни щастливи години, защото имаш усещането, че от теб става нещо.“

Времената днес

„Възхищавам се на това, че влизам в градския транспорт и гледам, че всички млади хора са с телефони и през цялото време щракат. Те контактуват с някого, нещо гледат, нещо учат, тази възможност ние в нашата младост я нямахме. Но сега вероятно това е времето, което иска своето и което ще постигне повече и повече.

Вече има амбиции човечеството да стигне до Марс. Нали разбирате за какво става въпрос – повече се пише за друг интелектуален свят.

Моето поколение е поколение на едно време, в което не можем да говорим, че мина само с щастливи мигове, имаше и неприятности.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *