Кой наднича зад Кирил „Макрон“ Петков?

Съвсем скоро на нашата политическа сцена ще се появи нов проект. При това говорим не за някакъв епизодичен персонаж, а за играч, който ще има претенциите да играе главната роля. Служебният министър на икономиката Кирил Петков вече е само на крачка от това да обяви, че с „малко помощ от приятели“, както пееха „Бийтълс“, ще се ангажира със създаването на нова партия. Все още изчаква да стори това, вероятно съобразявайки се с необходимостта да има драматургично напрежение. Имайки предвид популярността, на която се радва г-н Петков, в подобен ход няма нищо изненадващо. Едва ли някой ще се изненада и ако бъдещата партия постигне значими електорални успехи. В станалата вече знаменита фейсбук група, която настоява Кирил Петков да бъде премиер, вече има над 100 000 души. Отношението към служебния министър е като към рок-звезда. Няма да се учудя, ако на предизборните събирания възторжени почитателки хвърлят по него сутиените си, както са правели навремето фенките на вече споменатите момчета от „Бийтълс“.

Коментар на Петър Волгин в предаването „Политически НЕкоректно“ на БНР

Бъдещата партия ще се стреми да привлича избиратели от всички възможни посоки. Тоест ще действа на принципа „няма ляво, няма дясно“. И сравненията на Кирил Петков с Еманюел Макрон са логични. Настоящият френски президент в предизборната си кампания преди четири години правеше точно това. Ухажваше еднакво упорито както десните, така и левите избиратели. И в крайна сметка, въпреки че имаше ясен десен профил, бидейки милионер и служител в банковите структури на Ротшилд, Макрон спечели сърцата и на хора, които в продължение на много години са гласували за левицата. Вероятно подобна ще бъде стратегията на Кирил Петков, Асен Василев и техните приятели. Да привлекат електорат отвсякъде.

И все пак някои партии ще пострадат повече от появата на новия политически субект. Струва ми се, че най-потърпевша от проекта на Кирил Петков ще бъде формацията „Демократична България“. Отношенията между все още неродената партия и ДБ много ми напомнят една ситуация отпреди двайсет години, от времето, когато Симеон Сакскобургготски се готвеше да се включи в политическия ни живот. В един момент всички знаеха, че царят ще обяви нещо важно, но не знаеха какво точно ще бъде то. Тогава активисти и привърженици на могъщото по онова време СДС казваха: „А, няма страшно. Симеон е наш съмишленик. Еднакви ценности имаме с него. Той ще излезе и официално ще обяви, че трябва да се гласува за СДС.“ И Симеон наистина излезе и официално обяви нещо съвсем различно. Каза, че ще прави партия. Два месеца по-късно НДСВ разби СДС, което тогава изглеждаше несъкрушимо.

Днес ръководителите на ДБ говорят ласкаво за Петков и Василев, наричат ги съмишленици, но какво ли ще кажат, когато проектът на служебните министри изсмуче електората им. А това е неизбежно. Да, бъдещата партия ще дърпа гласове отвсякъде, но профилът на нейните създатели е дясно-либерален и е най-логично именно този електорат да им даде най-масова подкрепа. Освен това този умнокрасив електорат се отнася към политиката като към питейно заведение. Тоест винаги отива там, където се смята, че е най-модерно да се ходи. Преди време хората с големи интелектуални претенции обожаваха Иван Костов, после заобичаха Христо Иванов, сега преориентират чувствата си към Кирил Петков. Това е последният писък на модата, който те не могат да пренебрегнат.

Има и други фактори, които предопределят успеха на бъдещата партия. Безспорна е подкрепата за нея на нашите евроатлантически партньори. Това, че американският президент Джо Байдън спомена поименно Кирил Петков в обръщението си към участниците в проекта „Три морета“ дори няма нужда от коментар. Много показателно е и отношението на медиите към партията на служебните министри. Повечето от тях й се радват още преди официалната й поява. Точно така се държаха и френските медии, когато стана ясно, че Еманюел Макрон ще се кандидатира за президент. Почти всички постоянно обясняваха на читателите, слушатели и зрителите какъв прекрасен човек е Макрон и колко хубаво ще бъде, ако застане начело на държавата. И той застана. По този начин уж под формата на някаква генерална промяна финансово-политическият елит запази властта си във Франция. Струва ми се, че същата пиеса се разиграва и у нас. Новият проект ще изглежда като „нова вълна“, но истинската му цел ще бъде да затвърди либералното статукво. Онова статукво, което от десетилетия властва в развития свят. Да, то сменя партиите и фронтмените си, но никога не променя същността си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *