Ковид разделението: Диктатура на мерките или диктатура на неваксинираните

Ковид разделението: Диктатура на мерките или диктатура на неваксинираните

„Едни мислят, че ще загубят потентността си, други – че всеки сам решава за себе си. А трети казват, че високо в планината въздухът е чист и трябва само сутрин да изпиеш една ракия и никакъв вирус няма да те повали.“

Ако Ви звучи познато, не е случайно – това е разказ от долината Алптал в Швейцария, а нали България е Швейцария на Балканите? Наскоро в тази алпийска долина трябвало да пристигне автобус, пригоден за ваксиниране срещу ковид, но жителите не го пуснали да влезе.

Covid разделя обществата по целия свят. Примери много. А четвъртата вълна, която удари цяла Европа, накара политиците отново да прибегнат към ограничителните мерки. Бръкнаха в чантата с инструменти и извадиха пълен локдаун в Австрия, ограничен достъп за неваксинираните до обществен транспорт в Германия, задължителна трета доза ваксина за медиците в Унгария. И отприщиха нова вълна протести – днес във Виена се очаква демонстрация да събере хиляди противници на ковид-мерките. А снощи полицията в Ротердам откри предупредителен огън по време на протест срещу мерките, след като стотици демонстранти са замеряли полицаите с камъни, скандирайки „Свобода!“.

С растящия брой новозаразени расте и напрежението. Наред с научните аргументи прехвърчат и крайни оценки. Едните предупреждават, че иде „коронадиктатурата“, а другите плашат с „тиранията на кресливите неваксинирани“. А всъщност, и едните и другите си приличат повече, отколкото биха искали. Всяко действие поражда противодействие и агресивният отказ от имунизация на едните е проблем, който демонстративното неразбиране на другите задълбочава, вместо да разрешава. Личните страхове се удрят в авторитета на администрацията и резултатът е повече страх и повече администрация. Допълнителната подправка на тази експлозивна смес е специфичното в Източна Европа принципно недоверие към властимащите.

Как да излезем от тази спирала? Ето гледната точка на проф. Франк-Улрих Монтгомери – радиолог, председател на Световната медицинска асоциация и на проф. Филип Остен – директор на Института за история и етика в медицината към Медицинския университет в Хамбург.

В началото двамата отговарят на въпроса защо при близо две трети ваксинирани в Европейския съюз има толкова много заразени и всеки ден падат рекордите от началото на пандемията?

„Две неща са от решаващо значение. От една страна делта вариантът е силно заразен. От друга – ваксините не осигуряват стерилен имунитет, както например ваксината срещу морбили. Това означава, че имунизацията срещу ковид не носи защита за цял живот, както е при другите ваксини, които познаваме. Същото важи и в случаите, когато човек е преболедувал морбили, едра шарка или детски паралич – изградените антитела защитават за цял живот.“

„Ваксината срещу сезонния грип, както и срещу Covid-19 не дава такава защита. Знаете, всяка година има различна ваксина срещу грипните вируси. А при ковид вариантите са толкова много, че този вирус вероятно ще ни придружава цял живот.“

Проф. Франк-Улрих Монтгомери има друго обяснение.

„Хората станаха по-небрежни. Това важи и за ваксинираните. Да си ваксиниран не означава, че можеш да ходиш без маска и да не спазваш дистанция. Затова сега вирусът отново усилено циркулира, хората без ваксина се разболяват, много от тях тежко и немалко си отиват.“

Подведоха ли политиците хората, като им обещаха, че с ваксините ще се спасим?

„Според мен категоричните заявления, че няма да има задължителна имунизация, че няма да има локдаун, са напълно погрешен сигнал. Това е основна грешка на политиците“, смята проф. Монтгомери и допълва:

„Трябва да обсъдим задължителната имунизация. Половин година не спряхме да убеждаваме хората да се ваксинират. Две трети от европейците са имунизирани. А останалите? Половината от тях няма да можем да убедим и няма смисъл да си губим времето с тях. Но ако успеем да убедим другата половина неваксинирани, може би ще достигнем 80 процента, а това е горе-долу колективен имунитет.“

„За съжаление наистина има хора, с които просто няма как да влезеш в разумен разговор. На човек, който вярва, че с ваксината ще бъде чипиран от Бил Гейтс, просто няма как да му се помогне“, казва още Франк-Улрих Монтгомери в предаването „Събота 150“.

Как си представяте задължителната имунизация? Реалистично ли е изобщо да си представим, че някой може да контролира този процес?

„Никой няма да бъде заставен с полиция да се ваксинира. Но който не иска да се ваксинира, трябва да си даде сметка за последиците от това безотговорно решение. Според мен достъпът до обществения живот трябва да се ограничи само за ваксинирани и преболедували.“

„Непрекъснато тестване е много важно, така че да хванем всеки случай във възможно най-ранен стадий. Така можем от една страна успешно да лекуваме, а от друга – ще прекъснем веригата на заразата. И не на последно място ваксинираните трябва да знаят, че за тях не отпада носенето на маска и спазването на дистанция.“

Медици се грижат за пациент с коронавирус в интензивния сектор на болница в Маастрихт

Според ново проучване на университета в Умео, Швеция, ефективността на ваксините спада с различен темп. „Пфайзър/Байонтех“ седем месеца след прилагане гарантира 20% защита, а препаратът на Модерна – 60%. Ваксината на „АстраЗенека“ губи ефективността си след пет месеца, но приложена в комбинация с иРНК ваксина защитата пада само до 70 процента на шестия месец. Проф. Филип Остен обяснява това със сравнение от историята.

„Има основателни причини да обсъждаме задължителното ваксиниране. Но коронавирусът е различен от познатите ни досега причинители. Ако се върнем назад в историята, ваксината срещу едрата шарка успя да унищожи причинителя и тази болест, от която е умирало всяко пето разболяло се дете, вече не съществува.“

„При ковид обаче един ваксинационен цикъл не е достатъчен, а ще трябва да има подсилващи имунизации. Ще трябва да изискваме ваксиниране при посещение на масови прояви, но най-вече от работещите в здравната сфера и в професии, които имат близък физически контакт, особено с хора от рисковите групи.“

„Нека ви дам един пример. Медицината е постигнала огромен напредък при лечението на раковите заболявания. Но химиотерапията намалява имунната защита. Напредъкът в трансплантационната медицина също е огромен. Но за да се предотврати отхвърлянето на присадения орган, се прилагат лекарства, които също намаляват имунната защита. Точно тези пациенти, преборили се с толкова страшни болести благодарение на научните постижения, са особено застрашени от ковид-19.“

В цяла Европа мерките се затягат, особено за неваксинираните. Въвежда се задължителна ваксина в някои професии. Не отиват ли тези мерки прекалено далеч?

„В някои професии без ваксина няма да е лесно, например професии, които изискват близък физически контакт с други хора. Неваксинираните наистина трябва да си зададат въпроса, дали искат да запазят работата си“, посочва проф. Монтгомери.

„Краен съм, но всеки трябва добре да помисли. Ваксините срещу ковид са сред най-чистите препарати, които в сравнение с други задължителни ваксини имат най-безобидните странични ефекти.“

Проф. Остен е по-мек и поставя акцента върху основния въпрос, как да се защитят рисковите групи, и призовава за достъпни, т.е. безплатни тестове.

„Медиците трябва да балансираме общественото мнение. Но като изследовател на медицинската история и етика съм убеден, че като общество трябва да защитим колкото може повече хора от заразата. Опазването на живота е по-важно от гражданските ни свободи. Задачата ни като медици е да намерим път към неваксинираните хора, така че да разберат, че ограниченията в момента са животоспасяващи. А не да наливаме допълнително масло в огъня.“

Но как може да се стигне до неваксинираните?

„Вярвам, че все още се намират ангажирани лични лекари, които разговарят с пациентите си и семействата им. Този контакт е изключително важен. В големите градове обикновено има не малко социални работници и неправителствени организации, които могат да помогнат.“

„Освен това всеки един от нас по някакъв начин също е посредник. Не може да оставим кампанията за ваксиниране само в ръцете на властите. Предполагам, че както в Германия, така и в България има едни около седем процента от населението, които не искат да се ваксинират от религиозни или други морални съображения. Те отричат ваксините по принцип, не само срещу ковид. Не тези седем процента обаче са проблемът. С разумни аргументи трябва да успеем да убедим другите неваксинирани.“

Отдавна се говори за разделението в обществото на ваксинирани и неваксинирани, поляризацията вече е много дълбока, дори между приятели темата „ковид“ се избягва.

„Хората в България и в цяла Източна Европа пазят особено ревностно свободата на движение, свободата да пътуваш, и изобщо гражданските свободи, защото са ги жадували много дълго време и са успели да се преборят за тях. Но ситуацията е такава, че трябва да направим жертва в името на живота. Всички ограничителни мерки всъщност са в името на неваксинираните, които са застрашени от тежко разболяване, които постъпват в болница и които умират от тази болест“, смята проф. Филип Остен.

Проф. Монтгомери също признава, че ковид разделя хората.

„Така е, обществото е разделено, поляризирано. Чувам аргументи, че ако ваксината стане задължителна, разделението в обществото ще стане още по-дълбоко. Точно тук виждам ролята на политиците и на медиците, които според мен невинаги са достатъчно ясни в посланията си. Не виждам лидерско поведение. Трябва да си говорим честно и откровено за каква опасна болест става дума и какво ни чака, ако не предприемем мерки сега. Чака ни тежка зима. Трябват ни лидери.“

„За мен политиците, които във времена на пандемия обещават, че ще върнат на хората гражданските им свободи, са направо опасни! Нека бъдем честни с хората – все още трябва да се съобразяване със заразата, опасността все още не е отминала“, отбелязва проф. Франк-Улрих Монтгомери.

Известно е, че всяко действие има противодействие, прекаленият натиск не предизвиква ли отпор и къде е тънката граница, проф. Остен?

„Това е много добър въпрос и отговорът е много труден, защото тази граница е много тънка. Търпението на хората се изчерпва и затова времето е основен фактор. В началото всички се питахме, кога ще свърши всичко това? Хората си правеха планове за „след пандемията“. Но мисля, че още тогава за епидемиолозите беше пределно ясно, че „след пандемията“ означава, че вирусът ще продължи да циркулира и ще остане завинаги сред нас. Или иначе казано, Covid ще бъде нещо като вирусите, с които се заразяват децата, когато ги срещнат за първи път в детската ясла или детската градина.“

„Ако се върна на тънката граница, на търпението – ние започваме да свикваме с тази извънредна ситуация. Вече намираме носенето на маски за нормално, нали? Така че мисля, че ще свикнем с пандемията, която рано или късно ще премине към ендемична фаза. Може би това ще ни направи по-смирени.“

Миналата година по това време се уповавахме на надеждата, че идват ваксините и с тях ще преборим пандемията. Сега отново сме изпълнени с надеждата, че идват лекарствата срещу ковид. Защо убеденият неваксиниран да преосмисли решението си, като вероятно си казва: „Дори и да се заразя, има хапче?“

„При лекарствата срещу ковид става дума за антивирусен препарат. Това е като да намажеш херпес с крем против херпес. Който го е използвал, знае, че мехлемът помага, но не много. Най-важното е да се управлява репликацията на вируса. Но не мога да кажа дали скоро ще има такова ефикасно лекарство.“

„Пациентите в интензивните отделения на болниците умират не от вируса, а от последствията от инфекцията. Вирусът руши клетките на белия дроб, предизвиква тромбози и други тежки увреждания. Всички тези проблеми са познати на медицината и ние разполагаме със средства за лечението им, но вирусът удря много системи в човешкия организъм едновременно и много бързо.“

Как ще се развие пандемията, ще заживеем ли някога както преди?

„Коронавирусът може да се превърне във вирус с опасността на грипните вируси, т.е. ще живеем с него и успоредно ще градим имунитет, включително и чрез реваксиниране. Covid обаче може и да се развие като вируса на едрата шарка, т.е. един ден да престане да мутира и колективният имунитет да е стабилен срещу него. Но още не можем да сме категорични“, изтъква Франк-Улрих Монтгомери.

„Съжалявам, че хората не чуват предупрежденията на специалистите. Ядосвам се на непоправимите „дървени глави“, ако ми позволите така да се изразя. И се надявам, че все пак ще изградим колективен имунитет, защото преболедувалите също имат някаква защита срещу вируса. Но явно трябва да преминем през долината на плача с толкова много починали, преди коронавирусът да се превърне в зараза, сравнима със сезонния грип.“ /БНР

Вашият коментар