Изневярата – нараняваш другия, но избираш себе си

Избирам теб. Ти си Аз, а Аз съм Ти. Ще си приличаме в щастието и ще страдаме по своему извън него. Ще съм ти верен и винаги, винаги ще поставям теб преди мен, каза си човекът в огледалото и се усмихна.

Навярно звучи егоистично, но когато осъзнато избереш себе си, ще си способен да избереш и другия. В противен случай отсъства вярата, а тя води и до изневяра.

Все още не се е намерил човекът, който да обясни какво точно е и какво със сигурност не е изневярата. По неин адрес се говори за наличието на сексуална незадоволеност, за едно вечно желание да бъде изпитана неописуема страст, да бъде погалено егото, на което все трябва да му се приписва уникалност. Говори се и за съживителната сила, която дава на връзката. Тя може да е нейната малка смърт, но и причината участниците в нея, най-вече този, на когото са изневерили, да получат шанс за развитие.

Изневярата е симптом, че нещо не му достига на човек и най-често се появява като следствие на някакъв дефицит – на свобода, на самочувствие, на чувства. Тя е физически акт, но и психологически механизъм, тя е атака срещу взаимоотношенията, но и акт срещу самия себе си. Пази се в тайна и е преживяване, което има своята морална и емоционална стойност във вътрешния свят на съвременния човек. Изневярата е всичко, с което може да бъде асоциирана.

Ясно е, че се появяваме сами на този свят и си отиваме сами от него. През цялото време обаче копнеем да бъдем в нечия компания. Оглеждаме се в другия и очакваме там да видим най-доброто ни Аз. В замяна е нужно само едно – да намерим баланса, при който хем сме с някого, хем изживяваме собствените си желания и потребности.
Когато изневеряваш на другия, ти всъщност изневеряваш на себе си. Да си бъдеш верен обаче не означава да се оправдаваш със собствените си нужди, а да разбираш и приемеш изборите в живота си. Изборът от своя страна най-често води до раздяла – избереш ли да бъдеш с един човек, ти се отказваш от всички други.

Изневярата може да бъде разглеждана в колективен и в личен план. Тя има отражение в обществото, в което живеем в дадения момент, има и стойност в индивидуалния човешки живот. И в двата случая въпросът „Защо?“ си търси отговора, доверието се губи, прошката е и търсена, и невинаги дадена, разкаянието е желано, а вината – голяма, но не гарантирана. Триъгълникът е задължителен, чувството за принадлежност е събудено, а усещането, че с теб се случва нещо специално напълно обзема душата ти.
И все пак къде е същинската трагедия в изневярата – в това, че губиш доверието на любимия или че губиш вярата в себе си, в мечтите си, в собствения си избор?

За изневярата като изпитание за чувствата и като сложна драма, за която няма само един виновен или наранен, разказва психологът и психотерапевт Яна Монева.

За оправданията в изневярата и за изневярата като дефицит, който дава своя принос в отхапването от забранения плод, разказва пред БНР Любен Дилов-син, издател на списание L’Europeo. Последният 74 брой на изданието е посветено именно на изневярата.

В звуковите файлове можете да чуете мнението им по темата, както и да научите какво се случва под завивките на властта.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *