Изгубени във времето – странджанското село Бръшлян

Село Бръшлян упорито не се променя, за разлика от толко много обезличени от бетона места у нас. Тук няма и помен от билбордове, сергии и капанчета за бира-скара, а селският хоремаг работи на повикване. Липсва дори ресторант в селото.

През лятото в Бръшлян е най-оживено. Тогава прииждат туристи от близкото Черноморие на еднодневна разходка. Други пък отсядат през уикенда в къщите за гости. Отвън те по нищо не се отличават от типичните странджански дървени къщурки, но пък вътре предлагат всички модерни екстри.

Типични странджански къщиТипични странджански къщи

Характерното за странджанските къщи е, че са двуетажни и са необичайно дълги. Освен това са издигнати без никакви основи – вкопани са направо в земята. Първият етаж представлява солиден каменен зид с дървени греди, така че да е устойчив на земетресения. Вторият етаж пък е облицован целият с дъбови дъски, майсторски сглобени една в друга без нито един пирон.

„Седем от къщите са обявени за паметници на културата, сред тях е и тази на моята баба. Те са снимани от ведомството за културно наследство и ние нямаме право да променяме нищо по тях. Идеята е това хубаво етнографско селце да се запази в този стил и затова и новите къщи се строят по този начин“ – казва Донка Иванова, която развежда туристите в етнографската къща – музей на Бръшлян и ги запознава с любопитни подробности от житието и битието на предшествениците й.

Етнографската къща-музей в село БръшлянЕтнографската къща-музей в село Бръшлян

От Донка разбираме, че някога момите в селото ходели с тъмни, грубовати дрехи, за да не ги крадат турците. В дневната на втория етаж разглеждаме с любопитство „прадядото“ на съвременните детски проходилки – дървено пособие, в което се поставяло бебето, за да не попадне в огнището. Само в Бръшлян къщите били оборудвани с външен коридор – закрита тераса, в края на която има …тоалетна на етажа – уникална екстра за онези сурови времена.

Още с влизането в Бръшлян ни посреща старата църква „Св. Димитър“ с килийното училище, превърнато в музей. Тук, през 1871 г. даскал Петър Киприлов започва да преподава на своите ученици – само момчета от 9 до 13-годишна възраст. Обучението продължавало две години. „Първата година била задължителна за всички. Втората била по желание и който остане, се смятало, че е вече по-образован и може да заема свещеническа длъжност“ – разказва Станка Буклева и добавя:

„Първият даскал, Петър Киприлов помолил родителите да изпращат кожи за децата, да сядат на земята – от яренце или от агънце. Карал децата да си носят помощни материали като орехи, лешници, бадеми, за да навлязат в смятането. Много е държал пред всеки един да има сандъче с пясък. Но когато трябвало да изписват някаква думичка, той изобретил восъчна дъска. Тя се нагрявала на огнището, за да омекне и с гвоздей децата пишели на нея“

И още: Непослушните били изпращани за наказание в ъгъла с гръб към останалите да седят на колене върху … орехови черупки. А в ученическите си торбички малчуганите не носели тетрадки и писалки, а картофи, боб и леща. Всеки ден, в класната стая се палело огнището и на него слагали голямото гърне, в което къкрил обядът. Учебният ден продължавал от сутринта до вечерта, научаваме от местната жителка Станка Буклева.

Възстановка на странджанска седянкаВъзстановка на странджанска седянка

Това лято, покрай епидемията с коронавирус, гостите на Бръшлян са по-малко. Липсват най-вече организираните чужди групи. Въпреки това, два пъти седмично тук пристигат англичани, французи и руснаци от близките морски курорти. Най-голямата атракция са седенките на местните баби в двора на една от етнографските къщи. Те ги посрещат облечени в носии, с песни и тъпани. Демонстрират тъкане, чепкане на вълна, разказват истории, баят им и накрая всички се хващат на кръшно хоро под безоблачното лятно небе.

Още за приказното село Бръшлян и неговите лъчезарни жители ще научите от нашия видео репортаж, в който успяхме да заснемем и прословутата седянка на бръшлянскте баби:

Снимки и видео: Венета Николова

Източник: БНР

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *