Защо лицевото разпознаване е причина за дискриминация?

Защо лицевото разпознаване е причина за дискриминация?


Изкуственият интелект е навсякъде около нас. От смарт уредите, които се адаптират към начина ни на потребление, през саморегулиращите се светофари, до гласовите асистенти, които са част от нашия живот.

Но технологиите помагат и за по-бързото разкриване на престъпления. До съвсем скоро разпознаването на лица чрез охранителните камери, можехме да видим само във филмите. Днес изкуственият интелект е неразделна част от работата на разследващите.

Еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон припомни за трагедията, която се случи през лятото в Дания. Тогава беше убит журналист.

„Това беше атака срещу нашите човешките фундаментални ценности и срещу свободата на изразяване, на медиите. Извършителите бяха открити за нула време благодарение на разпознаването на номерата на колите. Без тази технология, извършителите щяха да бъдат безнаказани. За да защитим хората и обществото, трябва да използваме изкуствения интелект.“

Но и еврокомисарят Йохансон признава, че трябва да се осъществява сериозен контрол и надзор от страна на Европа.

Българският евродепутат Петър Витанов бе докладчик по темата. Той заостри вниманието, че въвеждането на подобни технологии, може да доведе до дискриминация и не може да гарантира неприкосновеността на личния живот.

„Този изкуствен интелект се използва в редица държави, не само където имаме недемократично управление, но и в редица демократично развити държави като САЩ. По доклада на American Civil Liberties Union, когато имаме използване на лицево разпознаване, особено при цветнокожи, той дава огромен процент грешки. Това означава, дискриминация. Най-често, за съжаление, обект на такава дискриминация са по-бедните хора, или тези с чужди имена, или източно европейците, или мигрантите, или цветнокожите.“

Бъдещето често е предречено в научнофантастичните книги и филми. Голяма част от технологиите, които са естествена част от ежедневието ни, първо са били само бегла идея в ума на някой научнофантастичен писател. Така още през 2002 година режисьорът Стивън Спилбърг рисува една нова реалност, в която специален полицейски отдел хваща престъпниците още преди да са извършили деянието.

Наблюдението на хора, които според системата са потенциални престъпници, вече работи в някой страни. Но дали тя е безпогрешна?

„Как да обясните на една майка, която гледа сама своето дете, работи 12 часа на ден и не може да излезе от гетото… как да обясните, че синът ѝ е потенциален престъпник, само защото алгоритъмът на изкуствения интелект казва така.“

Затова и европейският парламент прие резолюция, с която призовава за мораториум върху масовото наблюдение чрез системи за изкуствен интелект. Парламентът призовава да се забрани използването на частни бази данни за лицево и прогнозиране на база на поведенчески данни от полицията.

Членовете на ЕП не искат повече да се използва масовото оценяване на гражданите от страна на публичните органи с помощта на технологиите. Защото това застрашава принципите на недискриминация и не е съобразно с основните права на ЕС.

Вашият коментар