Зад кулисите на българското коневъдство

Зад кулисите на българското коневъдство

Един от големите скандали на Олимпийските игри в Токио е свързан с конния спорт. Германската петобойка Ани Кашлеу и треньорката ѝ Ким Райзнер нанесоха жесток побой на коня Сен Бой, който отказа да се подчини в паркура. Кадрите от насилието обиколиха света и възмутиха любителите на модерния петобой, в който са включени дисциплините бягане, плуване, фехтовка, стрелба и конен спорт.

Международната федерация реагира строго и реши да изключи от петобоя конния спорт и да го замени с колоездене. Последва реакция на 650 бивши олимпийци, които подписаха протестно писмо и поискаха оставки.

Тази случка е повод да надникнем зад кулисите на българския конен спорт, който неотдавна навърши 100 години и спечели първия си европейски медал.

Таланти има, но няма достатъчно добри коне и държавна подкрепа за коневъдството. Вносните коне са изключително скъпи и собствениците им у нас се броят на пръсти. Професионална кариера в конния спорт българин може да направи само в чужбина и то при добър късмет.

Българското коневъдство е оставено на ентусиазма на шепа хора, които не се обиждат, че ги наричат луди, защото харчат парите си, за да спасяват и развиват българските породи коне.

„Някогашните държавни конезаводи са ликвидирани с изключение на шуменския „Кабиюк“, който едва диша“, казва пред БНР Красимир Искъров от Русе.

В неговата конюшна има 20 елитни животни.

„В България се развъждат български спортен кон и източно-български кон“, казва Искъров и допълва, че коневъдните асоциации са в трагично положение и не разчитат на държавни помощи.

Преди години той и вече покойният шампион на обездка Светозар Касчиев решават да спасят от изчезване българските породи коне.

Благодарение на техните усилия българските породи са признати от Световната федерация по конен спорт.

Първият кон от селекцията на Красимир Искъров е Вал Килмър и от него той не е спечелил нито лев за разлика от търговците по веригата. Конят сменя собственици и достига цена от около стотина хиляди евро, а сега печели призове във Франция под седлото на Мишел Робер, който на 73 години наскоро е спечелил 15-а шампионска титла.

Във всички страни от ЕС коневъдството се подпомага от европейски фондове. В България коневъдството е забравено от редица правителства, въпреки че държавата е създадена от конния народ на прабългарите.

Коневъдството е екологичен отрасъл и създава работни места, но очевидно това не е в състояние да го превърне в приоритет за Министерството на земеделието. Приоритетен отрасъл сега например е отглеждането на щрауси, защото се субсидира от ЕС.

Коневъдите в България се събират на 19 ноември в конната база „Тракиец“ в село Житница, Пловдивско, за да оценят най-добрите представители на отглежданите у нас български породи спортни коне. Собствениците им вече са на загуба, дори да ги продадат в чужбина, а българските ездачи ще мечтаят да излязат на олимпийския манеж, на който не сме стъпвали от игрите в Москва през 1980.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.

Вашият коментар