Живите места на България


източник: bnr.bg

„Живи места“ е сравнително нов термин, който не е толкова популярен в науката, колкото в практиката. Това са хора или общности, които избират селския начин на живот и се стремят да имат директен допир с природата, да произвеждат чиста храна и да си бъдат самодостатъчни, по някакъв начин, съобразявайки се с климатичните промени.

През 2015-та година, на пазара излиза книгата „Възможната България“, това е един пътеводител до т.нар. „живи места“. Терминът е въведен от автора на книгата, Василка Маркова. През 2014-та година, тя посещава тези места в страната, създава своето определение за „живо място“ и проследява тяхното развитие. Към онзи момент, „живите места“ са 50, като тя посещава 30 от тях и в книгата си разказва, подробно, за всяко едно. Част от „живите места“ са целогодишни. Има и такива, които са сезонни, по обективни причини.

За първи път, подобен феномен се наблюдава в Германия, през 70-те години на 20-ти век. В България, първите „живи места“ са създанени 2005-2006 година, някои от които функционират и до днес. Големият брой „живи места“ в България, започват да се реализират през 2008-2009 година, след глобалната икономическа криза. Василка Маркова, по време на своята обиколка забелязва, че голяма част от местата са създадени през 2010-2011 година.

„Към днешна дата, връщането на хората към селата е ясно очертаваща се тенденция, наречена от изследователите „обратна миграция“. Панденмията, по свой начин, активизира този процес и се оказва като катарзис на възраждането селската мечта, на градския човек, казва Гавраил Гавраилов, социолог и изследовател. Това показват и данните. През 2020-та година, за първи път през последните 30 години, имаме взрив на желанието на градските хора на живеят на село, допълва той. Близо 70 хиляди българи са сменили града със селото. Трудно е да се дефинира точният брой, на живите места в страната, защото хората, които живеят там, не искат публичност. Пресечните точки между живите места и градовете са фермерските пазари“.

Към момента, живите места са между 200 и 500, според Гавраил Гавраилов, като той успява да регистрира 130. Основният бум на „живи места“ е в областите от югозападна България, където са около 40-50 процента, от всички такива места в страната.

В края на месец юни, стартира една кампания на Сдружение „За Земята“, за възраждане на „живите места“ и за създаване на естествени връзки в една обща мрежа, в цялата страна.

В периода 24-27 юни, във Варна, ще се проведе и първият градски фестивал на „Живите места“. Като има идея, през втората половина на годината, такъв да бъде организиран и в Пловдив, за югоизточна България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *