Експерт: По-голям обмен на информация ще реши проблема с глобалните вериги на доставки

Експерт: По-голям обмен на информация ще реши проблема с глобалните вериги на доставки


За да се преодолее проблемът със забавянето на глобалните вериги на доставки, трябва да има по-голям обмен на информация и по-добра координация в световен мащаб. Това каза пред БНР Пол Поуст – преподавател по международни отношения в Чикагския университет. По думите на експерта още преди пандемията от Covid-19 веригите за доставки са били доста крехки.

Днес в Рим започва двудневната среща на върха на Г-20. Събитието се провежда за първи път в Италия. Очаква се лидерите да обсъдят Covid ситуацията, енергийната криза, по-високите цени на горивата, както и блокираните вериги за доставки.

Проблемите с глобални вериги на доставки тревожат водещите икономисти много повече от инфлацията, а мнозина прогнозират, че недостигът на стоки и компоненти ще се увеличи догодина. Ако през 2020-а фабрики затваряха заради пандемията от Covid-19, то сега прекъсват със седмици работата си заради липса на ключови части за изработката на даден продукт. Дефицитът на чипове е най-яркият пример, но анализаторите са убедени, че това е само върхът на айсберга. В интервю за „Събота 150“ проф. Поуст припомни, че това не е първият случай в историята, когато светът се изправя пред подобен проблем. Той направи паралел с проблема с доставките след избухването на Първата световна война:

„Много хора гледат света днес и си мислят, че свързаността в глобалната икономика е нещо ново. Разбира се, обемите са безпрецедентни и скоростта, с която можем да комуникираме с други хора във всяка точка на земното кълбо, е много по-различна. Но в същото време, в края на 19-и и началото на 20-и век глобалната икономика е била почти толкова интегрирана, колкото в наши дни. С избухването си Първата световна война променя всичко. Едни от най-важните продукти, за които доставките се оказват проблематични, особено за западните сили – Великобритания, Франция, Италия, са хранителните. Помислете си колко зависима е била Великобритания не само от доставките от териториите на собствената си империя, но и от Съединените щати. Първата световна война прекъсва доставките с кораби, които често са поразявани от подводниците. През Европа е било трудно преминаването на камиони, натоварени с храна. Освен прекъсванията, причинени директно от военните действия, трябва да вземем под внимание и щетите върху реколтата. Веригите на доставки просто спират и държавите са изправени не само пред проблема как да доставят хранителни продукти за цивилните граждани, но и за войските си на фронта“.

Какво решение намират държавите в условия на световна война?

„Заради войната правителствата са били сериозно ангажирани в търговията на пшеница, за да осигурят прехраната на цивилните и на армията. Те са правели огромни поръчки. В края на 1914-а до началото на 1916-а година се е приемало, че правителствата трябва да се справят със ситуацията самостоятелно и може би да споделят някаква информация. Те са купували пшеница основно от борсата в Чикаго и са повишили сериозно цената на суровината заради конкуренцията помежду си. В края на 1916-а година съюзническите сили са били толкова отчаяни от проблема с доставките, че решават да подходят по различен начин. Те създават специална международна организация, която наричат Междусъюзнически изпълнителен съвет по пшеницата. Британците, французите и италианците дават съгласието си този междусъюзнически орган да води преговорите и да отговаря за доставките от тяхно име. В наши дни познаваме начина, по който функционира например Съветът за сигурност към ООН. Всяка от петте постоянни страни членки може да наложи вето, ако не е съгласна с искане на някоя от останалите. Тогава обаче тази международна организация изпраща един свой представител за преговори и той се възприема като представител на съюзниците, а не като френски или британски представител. Това, което е интересно от европейска перспектива, е, че един от най-важните представители и дизайнер на тази организация, отговорна за доставките на хранителни продукти, е Жан Моне, който е считан за бащата на европейската интеграция и е един от основателите на Европейската общност за въглища и стомана, следователно на Европейския съюз. В мемоарите си Моне пише, че натрупаният опит от тази организация му е бил много полезен, когато работи по създаването на европейските институции. Всъщност това е решението, което съюзническите сили намират – да създадат тази наднационална форма, в който задълбочават сътрудничеството си“.

Европейският съюз най-вероятно ще предприеме такъв подход за чиповете, например.

„Веригите на доставки вече бяха много крехки още преди пандемията. Между другото, ако в началото на 20-и век имаше такъв шок, какъвто понасяме с Covid-19, той също щеше да предизвика подобно нарушаване на веригите, каквото и войната. Глобалната икономика е била в ступор, доставките са били силно проблематични. Сега Европа търси решение и то може да бъде открито в историята. Струва ми се обаче, че вече трябва да говорим за сътрудничество на световно ниво. Вече има разговори в тази посока между Съединените щати и Япония, особено ако става дума за продукти от изключителна важност. В наши дни споделянето на информация не е една от най-добрите характеристики на глобалните вериги за доставки. Например, не винаги пристанищата обменят информация помежду си и може да се случи така, че един кораб пристига някъде, но пристанището вече е препълнено и той не може да акостира и съответно да достави товара си. Ето защо трябва да има по-силна размяна на информация и по тясно сътрудничество. Нека не се лъжем, независимо че от тогава са минали повече от сто години, карго превозите по море остават и ще продължат да бъдат основните в световен мащаб. Необходимо е да има честно споделяне на информация и по-добра координация“.

Предвид геополитическата ситуация виждате ли реална възможност за такова сътрудничество?

„Това е ключовият проблем. Видяхме го по време на пандемията и по темата с климатичните промени, както и с набор от други въпроси. Напрежението между Съединените щати и Китай се покачва и докато това продължава, ще бъде много трудно да се намери решение, което да обхваща всички аспекти на проблема. Вече споменах, че Съединените щати и Япония водят разговори, но не виждам как би се стигнало до всеобхватно решение, ако Китай не е част от него. Трябва или Пекин да бъде включен в разговорите, или Съединените щати да приемат някакво решение, предложено оттам. Това ще бъде много трудно. Още по-трудно би било създаването на международна организация по този въпрос, особено като знаем как именно заради Китай Съединените щати възпрепятстват работата на Световната търговска организация“.

Интервюто с проф. Пол Поуст можете да чуете в звуковия файл.

Снимка: Profimedia

Вашият коментар