Експерт: Лицемерието е проблем в преговорите за климата

Експерт: Лицемерието е проблем в преговорите за климата

Над 6500 въглищни централи по света произвеждат електричество. От 2000 година до днес използването на въглища като енергиен източник се е увеличило с 60%, а само тази година – с 4,5%. Данните публикува Международната агенция по енергетика в навечерието на Климатичната конференция на ООН в Глазгоу.

Така спадът с около четири процента през миналата пандемична година ще бъде неутрализиран. В същото време цената на някои въглища се покачва. И всичко това кара редица специалисти да говорят за ренесанс на въглищата, вместо за техния близък край.

Алекс Кларк е научен изследовател към университетите в Оксфорд и в Бостън. Изследванията му се фокусират върху идентифицирането на икономическите рискове, свързани с изкопаемите горива, и отражението им в публичния сектор. Също и върху това как правителствата трябва да реагират на тези рискове. Той е участник в конференцията за климата в Глазгоу. В интервю за предаването „Събота 150“ на БНР Кларк оцени хода на форума до момента.

От какво е доволен и от какво не?

„Към края сме на първата от двете седмици на срещата, така че остава възможността да видим по-голям напредък през следващите дни, но може да се каже, че усещането е двояко. От една страна, направените обещания още не са това, което учените казват, че е необходимо, за да се постигнат по-амбициозните цели на Парижкото споразумение за обуздаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса. Но от друга страна видяхме голям напредък по специфични проблеми в отделни сектори. На предишни срещи имаше много обещания, които обаче като цяло бяха доста мъгляви. Докато сега има предложения за конкретни стъпки – какво точно и как да се направи. Например оглавяваната от Обединеното кралство инициатива за прекратяване на използването на въглища, подкрепена от повече от 40 държави, включително от Полша и от Украйна. Към тях не се присъединиха Индия и Китай и някои други икономики, потребяващи много въглища, но иначе има консенсус, че „въглищата трябва да си отидат“. Видяхме също обещание до 2030 година да се сложи край на унищожаването на горите. Това не е достатъчно амбициозно, но Бразилия го подписа, което е голяма крачка напред. И третото голямо важно нещо е финансирането. Британският министър на финансите Риши Сунак беше подложен на много критики, когато обяви бюджета на страната, в който няма много „зелени пари“, но сега той обеща да направи Лондон първия финансов център в света с нулеви емисии по отношение на финансирането на свързаните с това проекти. Изисква се, разбира се, много работа, защото има твърде много от т.нар. „грийнуошинг“. Налага се разбирането, че финансовият сектор – не само общественият, но и честният – ще бъдат абсолютно важни за постигането на прехода. И още нещо – започваме да наблюдаваме значителна промяна в разговора за природния газ. През последните 10-15-20 години той беше смятан за преходно гориво. Но времето наистина изтича и горивата от възобновяеми източници са вече достатъчно евтини, за да започнем да мислим за директно преминаване към тях“.

Вашата сфера на изследване са рисковете, свързани с изкопаемите горива в публичния сектор и как правителствата трябва да реагират на тези рискове. Новият ви съвместен доклад е озаглавен „Климат на сътрудничество: Как ЕС може да помогне за постигането на голяма зелена изгодна сделка“. Знам, че е трудно, но съвсем накратко – как наистина ЕС може да помогне за постигане на тази зелена сделка?

Когато говорим за „Голямата зелена изгодна сделка“, имаме предвид и Европа като икономическа и дипломатическа сила за вдигане на летвата на амбициите и прилагането на мерки в редица сектори, в които тя има преимущества и финансова мощ за изграждане на необходимата инфраструктура. Една от големите европейски инициативи през последните месеци е предложението за Механизъм за въглеродна корекция по границите. Това е до известна степен „дипломатическа грешка“ от страна на ЕС.

Предложеният механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите изисква всички компании, изнасящи за европейския пазар, да плащат еквивалента на въглеродния данък, който действа в рамките на Евросъюза. Това засяга най-вече големи икономики като Китай и Русия, но не беше взето предвид, че има много други държави, които също ще бъдат потърпевши, а нямат нито политически, нито финансови възможности да инвестират в необходимата инфраструктура, за да избегнат такива плащания. Говоря за износителите на алуминий и изкуствени торове от Африка, например.

Евросъюзът трябва да им предложи нещо насреща, за да не бъдат принудени да се завърнат към използването на по-евтини за тях изкопаеми горива. Да, механизмът е добра идея, но трябва да бъде съпроводен от сериозни инвестиции в по-слабо развитите страни.

Може ли да се каже, че ЕС е единен в решенията и в действията си?

Има единомислие по някои въпроси, а по-други – не. Доста спорен беше досега въпросът за въглищата. Полша, но и някои други страни, бяха резервирани. Големи различия има в подходите на Франция и на Германия – двете движещи сили в съюза. За Африка, например, Франция е за запазване на статуквото с увеличаване на финансирането, докато Германия работи на принципа – доколко дадена икономика може да премахне въглищата като енергиен източник.

Напълно ясно е обаче на всички, че проблемите с климата вече не са просто важен въпрос, с който Европейският съюз трябва да се справи. Решаването им може да бъде средство за постигане на икономическа и дипломатическа изгода.

Интересен въпрос сега е как Обединеното кралство, вече извън ЕС, се вписва в цялата тази картина на общоевропейска позиция? Пред какви трудности и предизвикателства е изправен домакинът Борис Джонсън?

Дори когато беше в Евросъюза, Великобритания имаше различен подход към политиката за климата. Тя се обявяваше за определяне на собствена цена за замърсяването с въглероден двуокис и за инвестиране в различни технологии. Предизвикателството пред Борис Джонсън е да изпълни плановете, които неговото правителство лансира – стратегията за постигане на нулеви емисии, която беше публикувана миналата седмица и получи невероятно добри отзиви. Стратегията е много амбициозна, но и много приемлива и изпълнима.

Предвид това, което се случи тази седмица, може определено да се каже, че е постигнат напредък. Въпросът е може ли натискът върху политиците да се запази и Великобритания да изпълни обещанията си. Но понеже споменахте, че тя вече е извън Евросъюза – точно този факт не ѝ помага особено много. Великобритания формално остана в „Хоризонт Европа“ – програмата за финансиране на научни изследвания с бюджет от десетки милиарди евро. Но заради дипломатическия разрив с Франция в момента и други европейски членки, не е ясно как ще се развият нещата.

Много се говори за лицемерието. За това, че хората, които вземат съдбовните решения едва ли не се събират, за да си направят поредната фотосесия, харчейки ненужни пари и дори замърсявайки атмосферата с полетите на частните им самолети. Какъв е вашият коментар?

Абсолютно вярно е, че голяма част от ангажиментите, които идват от страните членки на Европейския съюз, от Съединените щати и от други развити икономики продължават да са лицемерни. И това е проблем в преговорите за климата още от самото им начало през 1992 година. От друга страна много се изговори за това, че Си Цзипин не е дошъл на срещата в Глазгоу на световните лидери. Аз мисля, че това всъщност не е важно. Не е необходимо Си задължително да се появи в Глазгоу, за да каже неща, които вече е казвал. Това, че не дойде не означава, че Китай не е достатъчно сериозен по въпроса за въглеродния неутралитет. Разбира се, натискът върху Пекин трябва да продължава.

Интервюто с Алекс Кларк можете да чуете в звуковия файл.

Вашият коментар