Докъде стига приложението на изкуствения интелект в армията

Докъде стига приложението на изкуствения интелект в армията

Колко сериозно е приложението на изкуствения интелект в армията. Какво се случва и къде е България във въвеждането на изкуствения интелект в отбранителните системи.

Приложението на изкуствения интелект в армията у нас и по света

Дронове, автоматични системи за стрелба, предаване на данни в реално време за бойните действия. Това са част от съвременните технологии, които генерират огромно количество данни. И затова дори и фирмите, които предлагат на пазара военно оборудване, вече казват – неизбежно е изкуственият интелект също да влезе в сферата на нападателната отбрана.

Малко известният у нас американски сериал от края на 80-те години „Капитан Пауър и войниците на бъдещето“ разказва за последиците от умните оръжия. Но само споменаването на поредицата „Терминатор“ може да ви подскаже етичните въпроси, пред които са поставени и военните, и разработчиците на военни системи с изкуствен интелект. А и политиците.

Как действат „нападателните автономни оръжия“

Още през 2015-та година, изследователи по роботика и изкуствен интелект, както и Илон Мъск, Стивън Хокинг и Ноам Чомски призоваха за забрана на „нападателни автономни оръжия“. Стюърт Ръсел също е подписал петицията. Той е професор по компютърни науки, директор на Центъра за интелигентни системи и съавтор на стандартния учебник „Изкуствен интелект: съвременен подход“. И от доста време предупреждава за опасната симбиоза между изкуствения интелект и оръжията.

Изкуственият интелект е изследване на това как да накараме машините да се държат интелигентно, което означава да действаме по начин, който ще постигне целите, които са им дадени.

Роботът убиец е нещо, което открива, избира и атакува човешки цели. Все още сме доста далеч от „Терминатора“. Но не сме далеч от нещо като дрон с размер на пчела. Представете си ги на рояци от тях, въоръжени с експлозиви, насочени към целите си.

Основният проблем е, че създавате клас оръжия за масово унищожение, които могат да убият милиони хора, точно като ядрено оръжие. Но всъщност е много по-лесно за изграждане, много по-евтино, много по- мащабно, тъй като можете да използвате 1 или 10 или 100 или 1000 или 10 000.

Докато с ядрено оръжие, това е всичко или нищо. Това не унищожава града и страната, които атакувате. Просто убива всички хора, които искате да убиете, всички мъже между 12 и 60 или всички мъже, носещи качулка – казва Стюърт Ръсел пред Ню Йорк таймс през 2019-та.

ИИ вече се използва

Но много от критиците на новите системи се опасяват, че за ограничения на международно ниво е вече късно. Доклад на ООН посочва, че през 2020-та за първи път военен дрон е атакувал автономно хора.

Бил е използван от силите на либийското правителство срещу бунтовниците, водени от Халифа Хафтар. Апаратът е можел да си патрулира във въздуха, без команди. И да си избира цели, спрямо машинното обучение.

В документ на ЕК от 2020-та виждаме, че основните играчи нямат планове да спрат създаването на автономни системи за отбрана. Съединените щати имат проекти за наблюдение чрез отряди от автономни дронове.

Пентагонът е модернизирал инфраструктурата си за изчисления в облак. Китай има програма, чиято цел е да развие гражданския и военния потенциал на ИИ. Русия показа преди 6 години танк-робот „Армата“, с автономните системи. 20 от тях ще бъдат на въоръжение до края на годината. А Русия иска до 2030-та роботизацията на 33% от своето оборудване и оръжейни системи.

Хоакин Катала работи в специален отдел на Министерството на отбраната на Испания. Той се занимава с издирването, изучаването и прилагането на технологии, свързани с изкуствения интелект. На онлайн среща, организирана от Софийския форум за сигурност наскоро, Хоакин Катала сподели опита на испанските военни.

Е, поне доколкото данните не са класифицирани, за възможностите, които търсят при използването на изкуствения интелект.

Първият проект е свързан с възможността за разпознаване на снимки. Имаме разбира се и други проекти с изкуствен интелект в различни други сфери като киберзащита, предсказване на амортизацията на системите, разпознаване на гласа.

Но проектът с изображенията е интересен. Защото е базиран на общодостъпни данни.“Ние използваме общодостъпни сателитни изображения, за да тренираме изкуствения интелект. Данните, от който да са в полза на нашето военно разузнаване. Този проект продължава от близо две години. Имаме значителен бюджет. Но към момента можем да покажем начин за засичане на кораби в протока „Гибралтар“.

„Другият проект, върху който работим, е базиран на съществуването на многото сензори от военните превозни средства. Тези данни могат да се споделят в реално време „в един домейн“. Затова ние учим и този изкуствен интелект автоматично да разпознава превозни средства, инфраструктура, хора. Да прави анализ по начина, по който един човек-анализатор би го направил.

С помощта на университет, успяхме да създадем и приложение. И затова са важни тези проекти. По този начин нашите военни биха успели да видят колко ценна е придобитата от тях информация. С изкуствения интелект бихме имали много мощно средство, което би намалило до 90 процента времето, нужно за анализ, направен по стандартния начин.

Испания има военен сателит, за който, поради съображения за секретност, не мога да говоря. Но ето, затова използваме и тези технологии за да може да подобрим военните си способности.

Хоакин Катала казва, че в момента военните проектите, базирани на изкуствен интелект са във фаза проучване.

Новите технологии в българската армия

В България Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов е първият български военен, който говори за връзката между използването на системите на армията и прилагането на ИИ. Адмирал Ефтимов не крие впечатленията като свидетел на демонстрация на дронове с „известна степен на автономност“ при съпровождането на изтребител. Затова в думите му има надежда, че новите проекти за модернизация на българската армия ще донесат и новите технологии. И ние ще ги ползваме не само като плащаме за тях, а и като ги разработваме.

Докъде ще стигне модернизацията на армията ни и колко скоро ще има автономни системи в нея – това са повече въпроси, отколкото отговори за сега. Факт е че различните държави са на различни етапи от развитието на технологиите. А и не всички са склонни да ги споделят с останалите. Защото им осигуряват тактическо предимство на бойното поле.

Дебатът продължава

Дебатът за ограничаването на автономните системи за сега изглежда така. Несъгласните с ограниченията казват, че не може да се приемат правила за нещо, което не съществува.

От другата страна са ООН и ЕС .Но само с призиви за забрана на смъртоносни автономни роботи по време на война. И недостатъчно добре разписани документи за повече ограничения.

Третият участник е международната инициатива за спиране на роботите убийци, която има подкрепата на 21 нобелови лауреати, 4500 изследователи на ИИ, над 100 НПО и над 30 държави.

Всички те търсят отговор на онзи въпрос, който наскоро и 98 годишният бивш държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър зададе в статия за Wall Street Journal: „Ако в разгара на война, в неясна бойна среда, ИИ препоръчва предприемане на действия, които могат да причинят щети и дори жертви сред цивилни, трябва ли командирът да обърне внимание?“. Отговорът му може би е само на години разстояние

Още по темата в звуковия файл.

Вашият коментар