Да не изключваме млечните храни от трапезата

От всички алергии в кърмаческата и ранната детска възраст нежеланите реакции на непоносимост към млечните храни заемат около 30 на сто.

Симптомите, с които родителите се сблъскват след раждане – обрив, трудно дишане, необяснима кашлица, секрет от носа – могат да бъдат свързване с главния хранителен алерген – млякото. Това обясни пред Радио София д-р Златко Димитров, зам.-председател на Българското дружество по алергология.

Класическото протичане на подобна алергия започва при дохранване с адаптирани млека на кърмени бебета.

При проява на симптоми д-р Димитров препоръчва бърза алергологична консултация, защото състоянието може да е рисково, дори животозастрашаващо.

„Не бива да се отлага диагностицирането и вземането на адекватно решение и лечение.

Специалистът отбеляза, че хранителната алергия към краве мляко има добра прогноза. Повече от 50% от кърмачетата ще придобият толеранс – терминът е „ще израстат“, и няма да проявяват никакви симптоми. При децата от 3 до 5-годишна възраст израстването е до 80%.

Д-р Златко Димитров подчерта, че на практика сенсибилизация може да се прояви на всеки етап от живота, но при възрастните хранителната алергия се среща 3-4 пъти по-рядко.

Рационалното хранене е разнообразно, не изключва определени храни, а при него се набляга на мярката.

„Няма забранени храни, има забранени количества“, подчерта д-р Димитров. /бнр

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *