В природен парк „Сините камъни“ се среща 30% от биоразнообразието на България

Увеличава се интереса на туристите към природен парк „Сините камъни“ край Сливен, споделят Марияна Симеонова и Красимир Цуцов, експерти в парка. Те взеха участие в изнесеното студио на Радио Стара Загора в Сливен, като припомниха, че на територията на „Сините камъни“ се срещат много ендемични видове растения и защитени видове животни.

„В природния парк има над 1000 вида растения, 333 от тях са лечебни, всяко трето растение е някаква билка, затова и природният парк е интересен и богат. Имаме и много интересни защитени видове. Сред растенията се среща Тракийският клин (лат. Аstracantha thracica), ендемично растение, оцеляло от времето на динозаврите. Урумовото лале (лат. Tulipa urumoffii) се среща единствено тук в България. По проект на МОСВ работихме за опазването на още 8 защитени вида“, сподели Красимир Цуцов. Той припомни, че се работи и по проекти за работа със защитените животински видове, като грабливите птици и костенурките.

През миналата година се отбелязва и сериозен ръст на посещаемостта в местността Карандила, където са отчетени над 5 хиляди, при около 2 хиляди преди това. Видимо интересът беше по-голям по-време на пандемията, коментира Марияна Симеонова. Тя припомни, че се прави много за поддръжка на инфраструктурата, извършват се ремонтни дейности, редовно се организират и почиствания, като благодари и на всички доброволци, които се включват в инициативите в парка.

Доц. Нели Грозева, ботаник и зам.-ректор на Тракийския университет в Стара Загора припомни, че от учебното заведение съдействат и участват в проекти за мониторинг и опазване на защитените видове в парк „Сините камъни“.

„Природен парк „Сините камъни“ има толкова много екологични ниши и толкова преплетени почвени типове и релеф, че в него са се настанили изключително много растения, животни, микроорганизми, гъби. Висшите растения, като пример, около 30% от биоразнообразието на България се среща тук“, разказа доц. Нели Грозева. Тя припомни, че Тракийския университет работи активно с колегите от парка от 2003 г.

„Днес на дневен ред е мониторинг на един от ендемичните видове –  Българския ранилист (лат. Betonica bulgarica), а също и биоразнообразието от млечнокисели бактерии, които ще потърсим съвместно с експертите от парка. Това е продължение на нашите съвместни проекти“, коментира доц. Грозева. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *