Близо 3 км бракониерски мрежи за улов на калкан са извадили от морето край Варна за месец


източник: bntnews.bg

Близо 3 километра бракониерски мрежи са извадили от морето край Варна само за месец служителите на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Мрежите са за улов на калкан. Освен незаконния риболов на деликатесната риба, най-честото нарушение в момента е уловът с драгиращи средства на бялата пясъчна мида.

До днес стопанският улов на калкан в Черно море беше забранен, тъй като рибата беше в размножителния си период. Деликатесната риба е една от може би най-предпочитаните от бракониерите заради високата ѝ цена – над 30 лв. на килограм, а в чужбина тя дори се изкупува много по-скъпо. Срещу бракониерските набези се борят инспекторите от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.

Д-р Николай Георгиев, който е началник на сектор „Рибарство и контрол“-Варна към Агенция по рибарство и аквакултури, обясни в „Денят започва“, че калканът е квотирана риба, т.е. тя е под особен надзор на ЕС и ЕК, като тонажът, който България има за тази година, е 70 тона. Той напомни, че през 2019 година квотата е била 57 тона. Следователно квотата от калкан се увеличава, което значи, че популацията на тази риба във водите на Черно море постепенно се увеличава.

Калканът е риба, която когато започне да си хвърля хайвера, излиза в плитките води, което е предпоставка за т.нар. бракониери да извършват такива действия по неговия улов.

„В периода на забраната на територията на сектор „Рибарство и контрол“ във Варна имаме извадени около 3 километра бракониерски мрежи за калкан. Бракониерите са изключително иновативни. Откриването на техните мрежи започва да става изключително трудно“, разказа д-р Георгиев.

Мрежите, които пускат, са на около 20 – 25 метра дълбочина и единственият начин, с който инспекторите могат да ги открият, е със сонар или с тралене – със спускане с дебело въже на голяма метална кука. А бракониерите ги пускат и за да знаят къде са, си отбелязват джипиес координати.

Проблем има и с ваденето на бялата пясъчна мида.

„Има рибари, които имат разрешение да я ловят, но то е с водолазна екипировка. Има и такива, които са недобросъвестни и този улов на бяла мида го правят със средства, които се наричат драги – драгиращи дъното на морето средства“, допълни още д-р Георгиев.

Рибата, конфискувана от бракониери, се дарява на социални домове или болници, но задължително трябва от Агенцията по безопасност на храните да я окачествят. Ако това не се случи, тя се дарява на зоопарк или се насочва към екарисаж за унищожение.

Санкциите са различни. За бракониер на бяла мида тя е 4000 лв. Ако се лови с хрилни мрежи без разрешително за стопански риболов е от 1500 до 3000 лв. За риболов без любителски билет в язовирите и реките е между 100 и 300 лв.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *