Анализатор: Възобновяването на процеса на разширяване на ЕС със Западните Балкани в момента е трудно

Анализатор: Възобновяването на процеса на разширяване на ЕС със Западните Балкани в момента е трудно

Възобновяването на процеса на разширяване на ЕС със Западните Балкани в момента е трудно. Това казва пред БНР проф. Флориан Бибер, изследовател на балканската политика в университета в Грац.

„Не бих жертвал мира в Босна за каквото и да било, дори и за някоя битка за Република Сръбска!“, декларира босненският сръбски лидер Милорад Додик пред Ройтерс тази седмица.

Дали това е рязък обрат в поведението му? Не! Защото в същото интервю Додик потвърди, че Република Сръбска ще се изтегли от участие и зачитане на федералната данъчна администрация, от правосъдната система и от армията. А през последните седмици спомена, че босненските сърби ще се сдобият отново със собствени въоръжени сили.

26 години след постигането на Дейтънското мирно споразумение се оказва, че Европа и Съединените щати вече са загубили интерес към Босна и Херцеговина. Защото не само етнонационалистите там са по-силни отвсякога, а и Русия успя да изнуди миналата седмица Запада де факто да предаде водещата си фигура в бившата югорепублика – върховния представител на международната общност.

Според проф. Флориан Бибер идеята за отцепването на Република Сръбска от Босна и Херцеговина не е нова идея на босненския сръбски лидер Милорад Додик, но с провокациите си през последните 15 години той успява постепенно да отслабва федералната държава:

„Той успя да накара света да гледа на Босна и Херцеговина като на конфликтна точка, като на проблемна държава. А това подкопава държавността вътре в страната. По този начин Додик успя да засили отчаянието на Запада в опитите му да стабилизира Босна и Херцеговина.

Дори Додик да не постигне всичко, което иска, той продължава да бъде незаобиколим фактор. Дори само това в неговите очи е вече успех“.

Казвате, че босненският сръбски лидер накара светът да възприема Босна и Херцеговина като държава в перманентна криза. Какво му носи това, каква е крайната му цел?

„Най-баналната му цел е да остане на власт – колкото се може по-дълго и с колкото се може повече влияние. Но ако погледнем по-далеч, целта му, според мен, е разпадането на Босна и Херцеговина, без това да застраши властта му. Затова към този момент от Додик не чуваме ясно искане за независимост на Република Сръбска, защото би срещнал голяма съпротива и вероятно би загубил голяма част от влиянието си“.

Ако някой гледа на Милорад Додик като на малък местен националист, не бива да подценява възродилата се великосръбска идея, проповядвана от сръбския президент Александър Вучич под ново име „сръбски свят“. А той включва освен босненската Република Сръбска още Черна гора и – разбира се – Косово. Именно в тези части на бивша Югославия са най-ярките провокации. Неотдавна бяха разположени части на сръбската армия по границата с Косово, за да пазят сърбите в северната част на страната. А в Черна гора, чрез Сръбската православна църква имаше опит за налагането на просръбско правителство. Сега Милорад Додик настоява за отцепване на босненските сърби. Не е ли това прелюдия към изграждането на „сръбски свят“, проф. Бибер?

„За пред широката публика може би това е голямата цел, но мисля, че Додик предпочита да е голяма риба в малкото босненско езеро, вместо малка рибка в голямото великосръбско езеро. Със сигурност целта на Додик е много по-банална – да запази сегашното си голямо политическо и икономическо влияние. Това му е по-важно от сръбския свят“.

Босна и Херцеговина и Косово изглежда в момента са най-трудно разрешимите проблеми на Балканите. Виждате ли връзка между двете държави и може ли намирането на решение за едната да доведе до разрешаването на проблема и в другата?

„Не мисля, че има възможност за директно копиране на сценария от едната върху другата държава. Все пак между Босна и Херцеговина и Косово има съществени разлики. Но и в двата случая Сърбия е важен и същевременно труден партньор. Съществува и опасността, националистите в двете държави и в Сърбия да диктуват процеса, като поставят например условието, че признаването на Косово трябва да бъде последвано от признаването на независима Република Сръбска. Предполагам, че Милорад Додик не изключва такъв сценарий“.

Милорад Додик яростно се опълчи на Върховния представител на международната общност в Сараево – в момента това е германецът Кристиян Щмид. Нарече го „турист“ в Босна и Херцеговина. И заплашва да отмени действието на всички негови решения от 1995 година. „Заради риск от ескалация на напрежението Шмид не предприема резки движения, защото това само би затвърдило позициите на Додик, превръщайки го в жертва на Запад“, обясни Флориан Бибер и добави:

„Проблемът на Шмид е, че неговата номинация не беше консултирана с Русия. Но в същото време не мога да си представя, че някой друг кандидат би имал шанса да бъде одобрен от Русия, защото Русия иска да премахне поста на Върховния представител.

Германският канцлер Ангела Меркел не подходи особено елегантно в този случай. Така и не стана ясно, защо тя настоя Кристиян Шмид да заеме този пост. Той няма експертиза, няма опит на Балканите. А това е опасно. Да не забравяме, че не само Русия беше срещу избирането на Кристиян Шмид. Великобритания и Съединените щати бяха неприятно изненадани от Ангела Меркел.

Не мисля, че Германия има стратегия. Естествено, Шмид не е единственият лост за влияние в Босна и Херцеговина. Брюксел също има своя представител в Сараево. Но ЕС няма стратегия, какво да прави с Босна и Херцеговина и как да разреши тази перманентна криза“.

Затова ли Западът, и в частност Европейският съюз, прибягнаха до отчайващата стъпка, да се обърнат към сръбския президент Александър Вучич с молба да смири босненски сърби?

„От една страна може да се каже, че Брюксел прилага добре познатата стратегия да се опитва да привлече за решаването на даден проблем политик, с когото си мисли, че може да работи. В Босна това се случва през Сърбия и Хърватия с идеята те да упражнят натиск над сърбите или хърватите в Босна и Херцеговина.

Но наистина има известна ирония в това, да молиш точно Вучич за помощ, който през последните години се превърна в рупор на националистите в региона. Вучич се представя добре в ролята на пожарникар, който всеки път успява да потуши пожара. За мен обаче той е и пироманът, който подпалва пожари в региона, а след това предлага да ги гаси“.

Босна и Херцеговина изглежда е големият провал на Запада на Балканите, ЕС няма стратегия, а и няма единодушно мнение по отношение на региона – Швеция, Нидерландия, Германия, Италия и Дания са склонни на по-радикален тон, Съединените щати и Великобритания така или иначе се застъпват за санкции срещу Република Сръбска.„До сега ЕС не съумя да разработи други стратегии или политики на Западните Балкани извън перспективата за членство“, каза още проф. Бибер и уточни:

„ЕС прилича на неориентиран турист на Балканите. Брюксел няма стратегия. От една страна казва, че иска Западните Балкани да се присъединят към Общността. Но от друга – не предприема нищо в тази посока. Да не говорим, че 27-те изобщо не са единодушни за разширяването на Балканите. Освен това има различни виждания за това, как трябва да изглежда самият Европейски съюз.

Има класическата визия на съюза, който стъпва върху принципите на правовата държава. Но има и „орбановата“ визия, а Виктор Орбан също е силен привърженик на еврочленството на Западните Балкани. Само че той си представя ЕС в друга светлина, като авторитарен и антимюсюлмански съюз“.

Заради нарасналото напрежение, тази седмица специалният пратеник на американския президент за Босна и Херцеговина Габриел Ескобар беше в Сараево. През пролетта се очаква да пристигне новият американски посланик Майкъл Мърфи, който добре познава Балканите. А президентът Джо Байдън номинира посредникът при преговорите между Сърбия и Армията за освобождаване на Косово Кристофър Хил за посланик в Белград. Всичко това навежда на мисълта, че Съединените щати се завръщат на Балканите, така ли е, проф. Бибер:

„Америка от 20 години е оставила съдбата на региона в ръцете на Европейския съюз. Европейският съюз беше този, който нарече пътя на Западните Балкани „От Дейтън до Брюксел“. И Съединените щати подкрепиха тази идея. По време на администрацията на Доналд Тръмп подкрепата на Вашингтон беше сведена до нула. А сега не е ясно, какво да подкрепят САЩ, след като не се очертава скорошно разширяване“.

Да не забравяме обаче и опасната идея за размяна на територии като възможен изход за проблемните балкански държави Босна и Херцеговина и Косово.

„Абсолютно. Тази игра е много опасна. Идеята беше успешно лансирана от администрацията на Тръмп чрез специалния му пратеник Ричард Гренел в хода на преговорите между Сърбия и Косово. Но трябва да призная, че тази опасна идея беше подкрепена и от някои европейски представители. Дори Федерика Могерини не беше против.

Днес вече размяната на територии не е толкова привлекателна идея, макар че непрекъснато отнякъде изникват подобни предложения. Помните онзи документ, за чийто автор се смяташе словенският премиер. Така или иначе, размяната на територии не среща широка подкрепа, но в същото време само мисълта, че това може да се случи, окуражава националистическите партии и лидерите им, като Милорад Додик и Александър Вучич.

Според мен, наивно е да се смята, че заплетеният случай на Босна и Херцеговина може да се разреши със сегашните управляващи там. Етно-националистическият картел няма интерес от успокояване на ситуацията и укрепване на държавата, защото кризата е неговата живителна сила.

Западът трябва да се концентрира върху ограничаването на конфликтите, но и същевременно върху подпомагането на прагматичните политически сили. Западът не е достатъчно остър спрямо националистическата реторика, включително и спрямо сръбския президент Вучич. Европа от своя страна трябва да възроди перспективата за членство и да разработи своя стратегия“.

Казвате, да възроди перспективата за членство, но Франция например не иска и да чуе за разширяване на Балканите.

„В момента наистина е трудно да се възобнови процесът на разширяване на ЕС. Но и Брюксел трябва да си напише домашното, като изработи последователна политика за Западните Балкани. Тя трябва да включва стратегия за годините преди пълноправното членство.

Има известен шанс, новото германско правителство да бъде по-активно на Балканите. При всичките добри неща, които постигна Ангела Меркел, тя прекалено често залагаше на статуквото, беше колеблива в решенията си и прекалено дълго толерираше авторитарните тенденции. Правителство с участието на Зелените, за които демокрацията и върховенството на правото са най-висши ценности, ще води друга политика на Балканите“.

Интервюто на Весела Владкова с проф. Флориан Бибер в предаването „Събота 150“ можете да чуете от звуковия файл.

Вашият коментар